Поредната депутатска "мъдрост" – въвеждането на таван на лихвите по бързите кредити, при това в Закона за потребителския кредит, привлече вниманието на медиите и те я превърнаха в общественозначима тема. И какво се оказа? От дискусиите в телевизионните предавания стана ясно, че няма финансов експерт, който да одобрява въвеждането на лихвен таван. Причините за това са най-различни. Първо, защото такава мярка няма нищо общо с пазарното стопанство, и второ, защото по начина, по който е записана в закона, тази мярка може много лесно да бъде заобиколена. Банкерите пък въобще не са притеснени от въпросния лихвен таван, защото нито една кредитна институция не предлага услуги, надвишаващи записания по предложение на депутатите Георги Кадиев и Георги Анастасов лимит от пет пъти законовата лихва, който за април е равен на 50.2 процента.
Дори банките които имат дружества за бързи кредити – като "Кларима" на "УниКредит Булбанк" и "БНП Лични финанси" на "БНП Париба", смятат, че това ограничение не ги засяга. Причината е, че техните заеми са с лихви под 40% годишно. А трябва да е ясно, че този "таван" не може да падне под 50% заради начина, по който се формира – пет пъти законовата лихва. А законовата лихва е 10% плюс основен лихвен процент, който за април е 0.04 процента. Колко още може да пада? До 0 процента? Но дори и тогава законовата лихва ще е 10% годишно, а прагът върху лихвите ще бъде кръгло 50 процента. Едва ли някой си мисли, че някога ще станем свидетели на отрицателен основен лихвен процент. Друг е въпросът какво ще се случи, когато той започне да се вдига. Защото през изминалите десет години сме били свидетели на ОЛП от 4-5% годишно. Върнат ли се тези равнища, тогава и границата за максималната лихва ще се вдигне до 75% годишно.
В крайна сметка излиза, че предложеният от Кадиев и Анастасов таван върху размера на лихвата, който бе приет от парламента, не ограничава автоматично високите цени по заемите, отпускани от лихварските фирми. Защото, според Закона за потребителския кредит, истинската цена на финансирането, което ползват гражданите, се отразява в т. нар. Годишен процент на разходите (ГПР), който освен лихвите включва таксите и комисионите, събирани от кредитора.
Така че какво пречи на лихварите да вкарат една такса за управление на кредита от още 50% от размера му (както и други подобни такси) и отново да докарат крайната цена на отпускания заем до 500-600% годишно.
За другите възможности за избягване на ограниченията въобще няма смисъл да говорим. Тях достатъчно добре ги описва финансистът Емил Хърсев в своите медийни изяви. Само ще споменем, че те са неизброими. Подобни еквилибристики могат да се постигнат и с наказателната лихва или с въвеждането на такса за просрочие. Законът не ограничава техния размер и нищо не пречи те също да са пет, а защо и не десет пъти от размера на законовия таван върху лихвите. Сами сметнете за какви стойности говорим и какви начисления върху заема ще получат длъжниците при първо просрочие.
Истината е, че на въпросните ограничения в размера на лихвите не им е мястото в Закона за потребителския кредит. Първо, защото така, както са записани, те по никакъв начин не ограничават лихварите. Само им усложняват бизнеса, заради което пък те ще усложнят живота на клиентите си. В това никой не бива да се съмнява.
Второ, всяко бизнес съсловие се подчинява приоритетно на условията в писания специално за него закон. Банките работят по Закона за кредитните институции, инвестиционните посредници – по Закона за публично предлагане на ценните книжа, застрахователите – по Застрахователния кодекс, и т.н. Клаузите в Търговския закон, Закона за задълженията и договорите и Гражданскопроцесуалния кодекс се ползват само за взаимоотношения, които не са уредени в специалните закони. Споменаваме това, защото по заръка на Народното събрание Комисията за финансов надзор готви законопроект, който да урежда правилата за дейността на лихварите. Причината е, че занапред те ще бъдат под надзора на КФН. Точно в този законопроект ще бъдат разписани подробно ограниченията за цената на бързите заеми. И ако те не съответстват на тавана, записан в Закона за потребителския кредит, е ясно, че той става безсмислен. Ако пък в същия този закон ограниченията са като в Закона за потребителския кредит, защо трябва да ги има в два нормативни документа? За да се създава правен хаос ли?
Според някои депутати Кадиев и Анастасов са вкарали текста за лихвения таван, за да може той да действа в преходния период до изработването и приемането на закона за фирмите за бързи кредити. Но както стана ясно от всичко, което бе изречено в медиите, това ограничение ще съществува само на хартия, без какъвто и да е ефект върху реалната цена на бързите заеми.
