Премиерът на Финландия Ирки Катайнен обяви в края на миналата седмица, че ще подаде оставка и като правителствен глава, и като лидер на десноцентристката Национална коалиционна партия. Това ще стане на конгреса на политическата сила от 13 до 15 юни, когато ще бъде избран новият партиен водач. Изненадващото решение на Катайнен повдига ред въпроси, включително и за бъдещия финландски премиер, доколкото членовете на шестпартийната управляваща коалиция не вижда причина да се провеждат извънредни избори.
Четиридесет и две годишният Катайнен каза, че се оттегля заради кариера зад граница – като член на бъдещата Европейска комисия или на друга ръководна длъжност в европейската администрация, но не и като депутат в Европейския парламент. Политикът ръководи Националната коалиционна партия от десет години и през този период успя да я направи първа политическа сила на изборите през 2011-а, което не се е случвало поне от 20 години. Катайнен беше финансов министър в предишния коалиционен кабинет и заместник-председател на Европейската народна партия до 2012-а.
Оттеглянето на Катайнен увеличава несигурността в управляващата коалиция между левите и десните през последната й година на власт. Един от коалиционните партньори – Левият алианс, напусна миналата седмица в знак на протест срещу задълбочаващата се политика за строги икономии, която трябва да спре увеличението на публичния дълг. А партията на зелените, която в момента е третият по големина член на управляващата коалиция, заплашва да напусне в знак на протест срещу плановете за изграждане на ядрени централи. Правителството предприема решителни мерки, включващи орязване на разходите и увеличение на данъците, на обща стойност 6.6 млрд. евро, или около 3% от БВП, за да намали бюджетния дефицит и да опази върховия инвестиционен рейтинг „ААА“ на Финландия. То намали прогнозата си за икономическия растеж на страната за 2014-а от първоначалните 0.8 на 0.5 процента. Отчасти това се дължи и на напрежението около Украйна и евентуалното разширяване на санкциите срещу Русия, които заплашват стопанския подем.
В радиоинтервю на 6 април Катайнен увери, че кабинетът ще следва политиката на затягане на коланите, защото държавата е „в средата на невиждана досега структурна промяна на индустриалния сектор“, целяща да обнови икономиката „в по-голяма степен, отколкото са постигнали няколко последни правителства, взети заедно“. Електоратът на Националната коалиция като цяло пък приема аргументите на премиера въпреки намаляващата популярност на правителството. Според последното проучване на общественото мнение политическата сила на Катайнен получава 20.3% доверие, опозиционната Центристка партия има 20.9%, социалдемократите – 15.5%, а евроскептиците от „Истинските финландци“ – 17.8 процента.
За наследник на Катайнен за партиен лидер най-големи шансове има министърът на икономиката Ян Вапаавуори. Негов достоен конкурент е Петери Орпо, който е парламентарен шеф на Националната коалиция. Политически наблюдатели дават превес на Вапаавуори заради по-голямата му популярност в района на Хелзинки. Той е завършил право, а след това и икономика в Стокхолм и е бил министър на жилищното строителство в предишния кабинет. Амбиции за лидерския пост имат също министърът по регионалната политика Хена Виркунен, по европейските въпроси – Александер Стуб , и на социалната политика и здравеопазването – Паула Рисико.
Финансовият министър от Социалдемократическата партия – Юта Урпилайнен – също ще трябва да преодолява предизвикателства в собствената си политическа сила точно преди партийния конгрес, който ще се проведе от 8 до 10 май. Сондажите на общественото мнение показват по-голяма подкрепа за профсъюзния лидер Анти Рине.
При създалата се ситуация предсрочни избори, макар и изключително редки за Финландия, не са изключени, просто защото социалдемократите могат да изберат по-ляв лидер, а десните – по-краен. И вместо през април догодина те могат да се проведат още тази есен.
