Гърция се завръща на международните пазари за облигации за първи път след четири години изгнание. В четвъртък Атина пусна емисия от 3 млрд. евро петгодишни облигации при доходност от 4.95 процента. По думи на заместник министър-председателя на страната Евангелос Венизелос търсенето на инвеститорите е било зашеметяващо, а емисията е била презаписана повече от осем пъти. Според предварителната информация повече от 550 различни инвеститори са проявили интерес към гръцкия дълг. Икономистите тълкуват това като знак, че Атина, която само преди две години извърши най-голямото преструктуриране на държавен дълг в света и беше на ръба да се сбогува с еврозоната, подобрява икономическите си резултати.
Гръцкото правителство ликуваше след първата успешна емисия облигации на страната. „Успехът на продажбата надмина очакванията ни и проправя пътя на Атина към по-големи заеми от международните пазари в бъдеще“ – заяви министър-председателят Андонис Самарас. – „Доверието в нашата държава беше потвърдено от най-обективните съдии – пазарите“, подчерта Самарас в телевизионно обръщение.
В духа на четиригодишната финансова драма и двата спасителни заема от 240 млрд. евро страната обяви изненадващо в сряда (9 април) завръщането си на капиталовите пазари. Bank of America Merrill Lynch, Deutsche Bank, Goldman Sachs, HSBC, J.P. Morgan и Morgan Stanley управляваха емисията. Облигациите ще бъдат регулирани съгласно законите на Обединеното кралство, като се очаква това да успокои инвеститорите, които се страхуват от ново преструктуриране на дълга.
Министър-председателят на страната Андонис Самарас е готов на всичко да покаже, че Гърция е достатъчно стабилна, за да заема пари самостоятелно и без намесата на „тройката“ международни кредитори – Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд.
Дали обаче е разумно Атина да се завръща към пазарите, след като беше толкова близо до ръба на фалита? Придържайки се към болезнената програма за икономии, Гърция успя да постигне първичен бюджетен излишък през 2013 г., но въпреки това икономическите показатели на страната са трагични. Съотношението на дълга към БВП през 2013 г. се покачи до рекордните 175% и се очаква в края на 2014-а да достигне 180 процента.
Гърция е най-уязвимата икономика в еврозоната със сериозни структурни, социални и политически проблеми. Златният стандарт на измерване на стабилността на една икономика е именно съотношението на дълга към БВП, тъй като това показва нейния производствен капацитет и дали тя е достатъчно продуктивна да генерира достатъчно приходи, за да изплати дълговете си. Без здрава икономика ще бъде много трудно за страната да плати на кредиторите си. А това е най-големият проблем за Атина – с очакван спад на БВП от 25% през 2014 г. и безработицата от 27.5 процента.
„Успешното преструктуриране на банковата система и рекапитализация на банките през миналата година, последвано от стрес-тестове улесниха пътя на гръцкото правителство за включване към пазара на облигации“, заяви управителят на централната банка на страната Георгиос Провопулос.
Моментът на продажбата идва на фона на бум в търсенето на дългови инструменти, емитирани от страни от еврозоната с по-слаби икономики, тъй като те предлагат по-високата доходност на инвеститорите, отколкото ниската възвръщаемост на по-сигурните дългови инструменти на други държави. Когато Ирландия излезе отново на капиталовите пазари през декември миналата година 10-годишните й облигации бяха презаписани почти четири пъти.
„Пиреос Банк“ беше първата гръцка банка, която се завърна на международните дългови пазари след петгодишно затишие. Най-големият по активи гръцки кредитор успешно пласира емисия от 500 млн. евро тригодишни необезпечени облигации с фиксирана лихва от 5.00 процента. Банката се радваше на огромен интерес към облигациите й, а търсенето надмина 3 млрд. евро само за няколко часа.
Гръцките граждани не реагираха положително на новината, че страната им се потапя отново в опасните води на държавния дълг. В четвъртък сутринта, малко преди да започне пласирането на емисията облигации, избухна бомба пред Централната банка на Гърция. Сградата се намира в близост и до офисите на международните кредитори на Атина – Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд. По информация на полицията колата с марка „Нисан“ е крадена, а в нея е имало близо 70 кг експлозиви. Интернет медията Zougla и ежедневникът Efymerida ton Syndakton са били информирани за планираната атака по телефона от анонимно лице един час преди експлозията. Взривът се случва ден преди визитата в Атина на германския канцлер Ангела Меркел – ръководителя на най-голямата икономика в еврозоната, която изигра ключова роля при спасяването на Гърция.
