На днешния ден през 1945 г. е роден Ричи Харълд Блекмор (Richard Harold Blackmore), познат още като Ричи Блекмор (Ritchie Blackmore). Родното място на британския китарист е Уестън сюпър Меър, близо до град Бристъл (Англия). Блекмор е един от основателите и бивш соло китарист на легендарните британски рок групи "Дийп Пърпъл" и "Рейнбоу", а понастоящем участва в съвместен проект с жена си Кендис Найт, наречен "Блекморс Найт".
Много музикални критици и фенове го определят като един от най-добрите и влиятелни китаристи в историята на хард рока.
Първата си китара малкият Ричи получава като подарък от баща си, когато е на десет години и веднага започва уроци по класическа китара.
Пътят към върховете започва през 1968 г., когато кийбордиста Джон Лорд и Ричи Блекмор основават рок групата "Дийп Пърпъл". Идеята за нея се заражда първоначално в главата на близкият приятел на двамата Крис Къртис, предложил хрумването си на двама музикални бизнесмени Тони Едуардс и Джон Колета, които остават силно впечатлени от инструменталния талант на двамата. Бизнесмените решават да подпомогнат сформирането на група, като в основата й са Блекмор и Лорд. Те блестящо са допълнени от барабаниста Иън Пейс, басиста Ник Симпър и вокалиста Род Евънс.
Стилът на групата в този период е повече блусарски и поп-ориентиран, наподобяващ на моменти "Бийтълс", а водещ иструмент се явява кийбордът на Лорд.
След три албума за две години групата решава да даде повече свобода на Блекмор в творчески и инструментален аспект, което резултира в по-твърдо звучене и преминаване от поп-блуса към хард рок. С албума "Deep Purple In Rock", вече с променен състав и Иън Гилън за вокалист, започва легендарната история на една от най-успешните и влиятелни хард рок групи в света. Рифовете и солата на Блекмор впечатляват милиони фенове, а сценичните му изяви с безкрайни импровизации и виртуозни прийоми като свирене с крака, зад гръб и т. н., небрежното му разпуснато държание на сцената, както и странното му облекло стават легендарни и са копирани от много други китаристи. Следващите няколко албума са със символично значение за рока, а песента "Smoke on the Water" от албума "Machine Head" (написана след пожар в казиното, където групата е трябвало да запише албума) се превръща в емблема на Deep Purple и в техния най-голям успех в световен мащаб, най-вече благодарение на запомнящият се риф на Блекмор, определен като един от най-добрите рифове в историята на музиката.
През 1975 г. Ричи Блекмор напуска "Дийп Пърпъл" и основава групата "Рейнбоу", с вокалист Рони Джеймс Дио, която също се превръща в едно от големите имена в хард рока и се радва на огромен слушателски интерес преди да бъде разформирована от основателя си през 1984-а.
Същата година той се завръща в "Пърпъл", за да вземе участие в записите по албума "Perfect Strangers" – първият студиен албум на групата от девет години. Блекмор свири в още три студийни албума – "The House of Blue Light" (1987 г.), "Slaves and Masters" (1990 г.) и "The Battle Rages On" (1992 г.), преди да напусне окончателно групата в началото на 1994-а.
През следващата година събира отново "Рейнбоу" в съвсем нов състав за записите на албума "Strangers in Us All", който е и последният официален албум на групата.
Запазената марка на Ричи Блекмор по време на престоя си в "Дийп Пърпъл" и "Рейнбоу" е електрическата китара Fender Stratocaster.
Понастоящем Блекмор е член на създадената от него и жена му Кендис Найт група "Блекморс Найт". Стиловата ориентация няма нищо общо с предните му групи, звученето е предимно акустично, фолклорно и ренесансово.
