В двубоя между държавата и големите търговски вериги резултатът вече е едно на нула, след като парламентът прие на първо четене промените в Закона за защита на конкуренцията. Но как ще завърши съревнованието още е рано да се каже. Най-неприятното е, че когато атовете се ритат, магаретата винаги го отнасят. А в тази ситуация в ролята на дългоухите сме всички ние – потребителите. И както изглежда, ще теглим, независимо какво ще се случи.
„Българските производители не могат да чакат повече. Затова променяме Закона за защита на конкуренцията. Той идва в изпълнение на политическите ни ангажименти за борба с монополите, с големите, с тези с господстващо положение и е в защита на малкия и средния български производител“, заяви при гласуването през седмицата депутатът от БСП Корнелия Нинова. Думите й накратко обобщават мотивите на властта да се захване с регулирането на свободния ужким пазар.
Наистина, някои хипермаркети злоупотребяват с пазарната си сила, налагат едностранно тежки условия, съдират кожата на „партньорите“ си с всевъзможни такси и с лекота трупат големи печалби. Също така те никога не публикуват годишните си финансови отчети, тъй като предпочитат да бъдат глобени, отколкото числата в тях да станат видни за всички. Но въпросът е дали всички тези прегрешения ще бъдат изчистени със законовите поправки или нормотворческите депутатски напъни ще предизвикат нови несгоди?
Да вземем например най-ключовото нововъведение – забраната търговците да начисляват каквито и да е допълнителни такси на доставчиците или да искат всевъзможни отстъпки от цените на стоките. Казано в прав текст, по този начин народните избраници се опитват да накарат големите търговски вериги да плащат по-висока цена за продуктите, които закупуват, и така българските производители да получават повече приходи. Прекрасно, особено ако не ни интересува кой ще плати разликата! Защото тя няма как да се попълни от нищото. Някой трябва да извади въпросните пари и можем да сме сигурни, че това няма да са собствениците на магазините. Те ще си вземат своето, както досега, и ще пратят сметката на клиентите.
Ако килограм сирене струва 10 лв. в ценовата листа на доставчика, сега търговецът иска такси, бонуси и всякакви други възнаграждения, които изяждат четири лева от цената. Тоест под натиска на веригите (т. нар. злоупотреба с пазарна сила според измененията в закона) продуктът поевтинява до 6 лева. Върху тази стойност хипермаркетите начисляват своята печалба от около 20% и крайният потребител плаща за сиренето 7.20 лева.
Ако новата регулация наистина постигне целта си, то отстъпката, която търговците ще могат да си издействат от цената, ще падне от 40 на около 20%, или в конкретния случай ще е два вместо четири лева. Това означава, че доставчикът ще получава с 2 лв. повече, каквато е и целта на управляващите. Само че когато магазинът си начисли пак онези 20% печалба (вече върху 8 лв.), сиренето ще струва за клиентите 9.60 лв. – с 2.40 лв. повече от цената преди новите регулации. И трябва да сме пълни наивници, за да вярваме, че търговците ще прежалят собствените си доходи, за да осигурят по-добра цена за потребителите. Както мнозина подозират, макар да не е официално доказано, веригите работят в тясно сътрудничество помежду си и нищо не пречи да се разберат за ценовата политика.
Да речем обаче, че българите, които инак стават на маймуни, особено при промоции, решат да защитят българското и безропотно приемат да плащат повече. Тогава би следвало законът да сработи и всичко да е наред. Но на сцената излизат прекупвачите, или т. нар. доставчици. Много често дребните български производители, които депутатите твърдят, че защитават, изобщо не подписват договори с търговските вериги. Сделките минават през различни посредници. И в действителност точно те ще оберат каймака от по-скъпите стоки, а не малките и средните фирми. Нещо повече – незнайно защо доставчиците са изключени от обхвата на поправките в Закона за защита на конкуренцията и могат да прилагат всякакви похвати в договорите си, с които да извиват ръцете на производителите.
Има и друг възможен сценарий, който впрочем шефовете на търговските вериги заплашиха, че ще приложат. Много от тях открито споделиха, че ще спрат да работят с дребните български производителите и доставчици от страх да ни ги саботират с жалби пред Комисията за защита на конкуренцията. Опасенията им идват от това, че законовите поправки позволят да се подават анонимни сигнали за злоупотреба със значителна пазарна сила, а глобите стигат до 10% от годишния оборот. По този начин за сделка от 50 хил. лв. с някоя малка фирма на търговеца може да бъде наложена санкция от 5-10 милиона. Проблемът (за потребителите) е, че когато се работи само с големи партньори, няма голяма конкуренция и крайните цени пак може да се повишат. Нали така пише в учебниците?
