Законът за свръхзадлъжнялостта се очертава като поредната правна екзотика, с която месеци наред ще се занимава Народното събрание. Тези дни медиите избълваха изявленията на министъра на правосъдието Зинаида Златанова, че експертите от нейното ведомство подготвят закон, уреждащ фалита на гражданите, и до седмица той ще бъде качен на интернет страницата на министерството за обществено обсъждане. За изготвянето на текстовете е послужила европейската практика. Било е потърсено и мнението на юристи, банкери и финансисти. Не е известно кои юристи и финансисти са си дали мнението по въпросния проектозакон, но що се отнася до банкерите, тяхната асоциация не е получавала подобен документ, по който да изрази становище. Нещо повече, разговорите с тях тепърва предстоят.
От проектозаконите за свръхзадлъжнялост, които се въртят из интернет пространството, пък и от медийните изяви на министър Златанова се разбра, че срокът, в който
фалиралият гражданин ще бъде
в процедура по несъстоятелност, ще е три години. Ако след изтичането на този срок има непогасени задължения, те щели да се опрощават.
Резонно възниква и въпросът: защо процедура по несъстоятелност ще е три, а не пет или десет години, каквато е практиката в повечето европейски държави? Споменаваният тригодишен срок е по-кратък дори от сроковете за давност на задълженията, предвидени в данъчните закони. Например в чл.171 на Данъчно осигурителният процесуален кодекс се казва: „Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.“
В Закона за задълженията и договорите, чл.111 пише: „С изтичане на тригодишна давност се погасяват: вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност; вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.“ В този текст на ЗЗД може да се търси аргументът за предложената тригодишна давност в проектозакона за свръхзадлъжнялостта на гражданите. Само че в ЗЗД има и един чл.116, чиято буква „в“ гласи, че давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Каквото и да си говорим, няма прецедент в българското законодателство, който да дава възможност на длъжника безнаказано да се отърве от погасяването на дълга си, ако три години кредиторът не е успял да си го събере.
В проектозакона обаче има една глава, наречена
„Добросъвестност“
В нея пише: „Защита по свръхзадлъжнялост може да поиска длъжник, който е добросъвестен. Смята се за недобросъвестен длъжникът, който е изпаднал в свръхзадлъжнялост в резултат на извършено от него умишлено престъпление, станал е свръхзадължен преднамерено, поел е задължение без намерение да го изпълни или за да увреди кредитор, или е станал свръхзадължен поради разточителство.“ В този текст има куп хипотези и термини, за които липсва тълкувателна правна уредба. Какво означава някой да е станал свръхзадължен преднамерено. Нима някой ще си признае, че е взел заем, без да има намерение да го връща? По какви законови критерии ще се доказва това? Опазил Господ установяването на преднамереност да бъде оставено единствено на съвестта на съдията. Корупцията при подобни дела ще придобие неконтролиреуми размери. И няма да е чудно, ако след време се окаже, че лица, дължащи стотици хиляди и милиони левове на своите кредитори, са задлъжняли непреднамерено… А и след като прекарат три години в производство по свръхзадлъжнялост, да се отърват и от борчовете си. През това време парите им спокойно могат да отлежават в шифровани сметки в Лихтенщайн, Джърси, Гърнси и къде ли още не. Като помисли човек, потенциални кандидати за такава животворна процедура, според статистиката на БНБ, биха се оказали около 3000 граждани, получили заеми над 250 000 лева.
Другата хипотеза, при която процедурата по свръхзадлъжнялост няма да се прилага, е
разточителство.
И в кой закон пише какво означава този термин. Купуването на апартамент от 75 квадрата, плюс обзавеждането към него и автомобил на старо разточителство ли са? Не, ще кажат повечето хора. Но заради такива придобивки много лица изпаднаха в свръхзадлъжнялост и не могат да си обслужват дълговете. Значи ли това, че сега техните кредитори трябва да понесат загуби от несъобразителността на тези лица? Защото тези загуби ще са за нечия сметка. Във всички случаи кредиторите ще се опитат да ги покрият и някой ще трябва да ги плати. Нали се сещате кой ще е този някой? Добросъвестните платци. Защото кредиторите ще увеличат цената на услугите – за всички. Няма изряден, няма неизряден. Така че ако закон с такъв текст бъде одобрен, няма никакъв смисъл да сте добросъвестен платец. Продавайте излишните имоти, вадете парите извън България – за целта у нас има достатъчно банки с чуждестранни собственици, и след една година спрете да плащате. Ще прекарате три години в процедура по свръхзадлъжнялост, след което ще сте освободен от дългово бреме. Е, ще фигурирате в някакъв регистър и няма да можете да вземате стоки на изплащане… Чудо голямо. Само три години ще ви контролират. След това „лайф из лайф“. Трябва само да внимавате да не ви хванат до шест години след приключване на процедурата. Или по-точно три, защото в чл.16 на глава
„Новопридобити имущества и доходи“
се казва: „Когато в тригодишен срок от обявяването на решението за защита при свръхзадлъжнялост длъжникът придобие имущество, надвишаващо несеквестируемото, включително и по наследство, дарение и печалби от хазартни игри и други доходи, имуществата и сумите, надвишаващи несеквестируемите, се отнасят за удовлетворяване на кредиторите.“ Тук вероятно много хора ще възкликнат, че никой нормален човек няма да се подложи на подобно изпитание само и само за да завлече кредиторите си с десет или двадесет хиляди лева. За такива пари наистина може и да не си заслужава да си играете на свръхзадлъжнялост. Но ако става дума за стотици хиляди? Тогава дали няма да се намерят достатъчно хора, които да се изкушат и да се възползват от възможностите, предоставяни им от един подобен закон? Нали всички сме наясно с реалностите в страната и с изобретателността на българина с пари по някои въпроси? Затова е редно именно в такъв закон да се сложат граници, с които да се гарантира, че от правата, които той дава, ще се възползват наистина нуждаещите се. Нищо не пречи в текстовете да бъде записано, че процедурите по свръхзадлъжнялост ще важат единствено за лица, които са загубили своите доходи поради трайно заболяване, довело до нетрудоспособност, или поради фалит на фирмата, в която са работили. Но към последните не бива да се отнасят лицата, които са били мениджъри на компанията или са притежавали повече от 10% от акциите й. Освен това трябва да се сложи граница за общите задължения на хората, които могат да поискат процедура по свръхзадлъжнялост. Например 50 хил. или 100 хил., или 200 хил. лева. Граждани с по-големи задължения няма как да бъдат вкарани в графата онеправдани или жертви на съдбата.
В проектозакона има още много спорни моменти. Такъв е например списъкът с несеквестируемо имущество или по-точно какво ще попадне в него, липсват и ясни разпоредби, чрез които ще става отмяната на сделки, целещи да увредят кредиторите. Но тях ще коментираме едва когато проектозаконът бъде официално публикуван на страницата на Министерството на правосъдието и когато по него бъдат дадени мнения от съответните заинтересовани ведомства и организации.
Норматив
Подготвяният от Министерството на правосъдието законопроект за защита при свръхзадлъжнялост на физическите лица се гради на няколко основни положения.
1. Ако бъде приет, законът ще се прилага за всички граждани, чието имущество и “разумно очаквани доходи” не са достатъчни за да покрият паричните им задължения. Според проектозакона такова несъответствие има, ако задълженията превишават с повече от една трета стойността на имуществото и очакваните доходи. От процедурата по свръхзадлъжнялост няма да могат да се възползват еднолични търговци и неограничено отговорни съдружници.
2. Производство по свръхзадлъжнялост се открива от районните съдилища, които разглеждат писмената молба на длъжника. Към нея той трябва да приложи и писмена декларация по образец, утвърден от министъра на правосъдието, в която да даде пълна информация за доходите, имотите и имуществото си, както и за заведените от него и срещу него дела с имуществен интерес и изпълнителни производства. В декларацията трябва да бъдат описани извършените разпоредителни сделки с имущество на обща стойност повече от 10 хил. лв. за период повече от една година преди подаването на молбата.
3. Агенцията по вписванията води специален публичен регистър на лицата, обявени за свръхзадлъжнели. След като съдът открие процедура по свърхзадлъжнялост, той изпраща за обявяване в регистъра препис от всички съдебни актове.
4. Според проектозакона по делото за свръхзадлъжялост няма да се събират съдебни такси, а лицето има право на безплатна правна помощ.
5. Когато открие процедура по свръхзадлъжнялост, съдът ще приема списък на кредиторите въз основа на данните, предоставени от длъжника. Всеки кредитор със съдебно установено вземане ще може да поиска да бъде допълнен в списъка. Списъкът и допълването му се обявяват в специалния публичен регистър
6. Съдът ще отхвърля молбата за свръхзадлъжнялост, когато установи, че длъжникът е недобросъвестен или че не е свръхзадлъжнял, или, че затрудненията му са временни. Ако установи, че попълнените декларации на длъжника са с невярно съдържание и случаят не е немаловажен, съдът спира делото и ще уведомява прокурора.
Решението, с което молбата се отхвърля, може да се обжалва от длъжника. Решението, с което молбата му се уважава, ще може да бъде обжавлано от длъжника и от кредиторите по отношение на несеквестируемото имущество.
7. В тригодишен срок от обявяването на решението за защита на длъжника при свръхзадлъжнялост всеки от кредиторите и прокурорът има право да предявят обоснован иск за отмяна на решението на съда за свръхзадлъжнялост.
8. През тригодишния срок на свръхзадлъжялостта длъжникът няма да може да се разпорежда с имуществото си. От името на длъжника се открива особена сметка, с която той няма да има право да се разпорежда, а само да внася в нея всички парични средства, надвишаващи несеквестируемите му доходи. С парите от сметката се удовлетворяват кредиторите.
9. След изтичането на тригодишния срок на свръхзадлъжнялостта всички имуществени задължения на длъжника, възникнали преди обявяването му в процедура по свърхзадлъжнялост, се погасяват.
