Според Нобеловия лауреат Пол Кругман шведската „Риксбанк“ – най-старата централна банка в света – се е превърнала в садист, докато провежда паричната си политика. Кругман определя банковата стратегия да се прилагат високи лихви по време на финансова криза като „ужасна грешка“, която в момента заплашва да предизвика дефлационна спирала от японски тип.
„Стрелите“ на Кругман стигат до сърцето на дебата, разделил паричните стратези на „Риксбанк“. Банковият председател Стефан Ингвес не спира да повтаря, че ниските лихвени проценти могат да напомпат кредитен балон. Докато двама от шестимата членове на банковия борд са на мнение, че прекалено високите лихви работят против създаването на нови работни места и пречат да се достигне целевото инфлационно ниво от 2% годишно. Някои икономисти дори предупреждават, че Ингвес рискува да провали „битката си“ с държавния дълг, ако цените продължат да падат.
Ингвес, който председателства и Базелския комитет за банков надзор (описан от Кругман като „садомонетарна крепост“), заяви в интервю в началото на април, че очаква инфлацията да се върне в страната. И бе опроверган незабавно от публикуваните по-късно официални данни за спад на цените с 0.6% през март спрямо същия период на миналата година. Доста икономисти вече пресмятат, че „Риксбанк“ ще трябва да понижи основната си лихва поне с 25 базови пункта – до 0.5% – през юли.
Шведската крона е загубила около 4%
от пазарната си стойност през първото тримесечие. Все пак тя успя да поскъпне към всичките си основни съперници и в следобедните часове на 24 април се разменяше срещу 9.0664 крони за едно евро след огласеното резюме от последното съвещание на борда на „Риксбанк“ на 9 април. На него централните банкери са стигнали до извода, че „няма наложителни причини за намаление на основната лихва“.
Шведската валута ще падне до 9.15 крони за едно евро през следващите три месеца, прогнозира Карл Хамер – главен валутен стратег на шведския кредитор SEB в Стокхолм. Той не изключва и вероятността кроната да се обезцени и повече.
Шведите определено се обидиха от забележките на Кругман и нищо чудно вече да съжаляват, че са му присъдили Нобелова награда. Заместник-председателят на „Риксбанк“ Пер Янсон коментира пред местния вестник „Дагенс индустри“, че смята оценките на американеца за „доста оскърбителни“. А неговата колежка Сесилия Скингсли заяви на 23 април в Халмщад, Южна Швеция, че е учудена от сравнението с Япония, защото различията между двете държави са много повече от общото между тях.
Нейното мнение споделя и финансовият министър Андерс Борг. Вместо дефлационен капан той вижда рискове, свързани с местния жилищен пазар и смята, че Стокхолм трябва да изгради „защитни бариери“ преди следващия цикъл на икономически спад. Дългът на шведските домакинства е скочил два пъти от средата на 90-те години досега, основно заради растящите цени на жилищата. „Риксбанк“ прогнозира, че до второто полугодие на 2016-а той ще достигне 180% от доходите, с които разполагат шведите.
Опитът на еврото да се качи над 1.3850 щ. долара се провали
след забележките на управителя на Европейската централна банка Марио Драги, че всяко влошаване на средносрочната инфлационна перспектива може да натисне спусъка на нови широкомащабни покупки на активи.
След като годишната инфлация на еврозоната през март пропадна до 0.5%, Драги демонстрира готовност да приложи стратегия, подобна на програмите за печатане на пари на други централни банки. Засега обаче не се налагат спешни действия поне до 30 април, когато трябва да бъде публикуван поредният набор от инфлационни показатели на общността.
У нас
междубанковият валутен пазар около великденските празници беше доста вял. Средният дневен валутен оборот достигна 1266.6 млн. евро (2477 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.7% дял от купената и продадена валута.
