Историята на Якуци (както звучи отначало името на семейството) е типична емигрантска сага. В началото на ХХ в. голяма фамилия от седем братя и пет сестри от град Валвазоне (Северна Италия) тръгва към Новия свят, за да си търси късмета. В САЩ те намират новата си родина заедно с новото звучене на фамилията си – Джакузи. Семейството се настанява в Бъркли, Калифорния, където на първо време се прехранва с бране на портокали.
С общи усилия братята откриват работилница за всякакви ремонти. Но амбициите и способностите им надхвърлят рамките на дребния семеен бизнес. Те мечтаят да усвоят най-новите технологии, а авиацията е един от най-перспективните отрасли по онова време. Основната заслуга в случая е на най-големия брат Ракеле Джакузи, който е направо обсебен от въздухоплаването. През 1915-а в Сан Франциско е организирана голяма изложба, придружена от авиошоу. Ракеле, който прекарва почти цялото си време с летците, конструира нов пропелер за един от тях. Детайлът е оценен и от останалите пилоти, които засипват италианеца с поръчки.
Ракеле и братята му основават Jacuzzi Brothers Inc., която почти веднага получава държавна поръчка от военновъздушните сили, благодарение на което пропелерите им „участват в битките“ през Първата световна война. По-нататъшните планове на семейството са още по-амбициозни – да изградят собствен авиационен парк и да създадат авиокомпания. Отначало всичко върви по мед и масло. Монопланът Jacuzzi J7-Reo със закрита кабина е един от най-красивите самолети за времето си. Но през юли 1921 г., когато няколко пътници, включително и един от братята – 26-годишният Джакомо Джакузи изпробват поредния маршрут, монопланът се разбива. Това принуждава Ракеле да се откаже завинаги от самолетостроеното.
Вместо това Jacuzzi Brothers започва да произвежда селскостопански помпи от нов тип, много по-ефективни от предлаганите на пазара. Търсенето на подобно оборудване в слънчевия щат, известен с портокаловите си градини и лозя, е огромно. Докато Ракеле е смятан за гений на инженерната мисъл в семейството, най-малкият брат Кандидо се оказва с изключителни търговски заложби. Храбрият италианец продава хидравлична техника по цялото Западно крайбрежие на САЩ и накрая застава начело на компанията. Бизнесът на Jacuzzi Brothers вървял прекрасно, когато през 1943-а 15-месечният син на Кандидо се разболява от детски ревматоиден артрит. Лекарите му предписват хидротерапия.
Баща му всяка седмица води сина си на терапевтични сеанси в болницата на Сан Франциско. За да не оставя детето практически „да живее“ в лечебницата, Кандидо решава да намери начин да поддържа терапевтичния ефект в домашни условия. Заедно с инженерите от своята компания той създава първия преносим аератор, който раздвижва водата при потапяне във вана. Всекидневното къпане на детето в нея облекчава болките му, което било забелязано от лекуващия му лекар Сесил Сандърс и той поръчал няколко аератора за болницата.
През 1956-а Кандидо и братята му предлагат на пазара J-300, портативен аератор, който превръща всяка вана в бушуващ воден резервоар. Отначало създателят му възнамерява да го продава в аптеките, защото вижда приложението единствено в лечението на артрит. Но дори здравите членове на семейството веднага оценили другите качества на устройството. Така обещанието за „оздравяване“ постепенно се променило на „отдих и възстановяване на силите“. През 1968-а компанията стига още по-далеч, изработвайки първия модел на онова, което по-късно става известно като джакузи – хидромасажна вана, в която дюзите, смесващи водата и въздуха 50:50, са монтирани в стените и дъното й. По-късно изобретенията са усъвършенствани многократно, за което свидетелстват около 250-те патента.
