Вътрешният министър Цветлин Йовчев отрече твърденията на неправителствени организации за отблъснати и малтретирани бежанци и ги нарече клевети и лъжи.
Вчера излезе доклад на правозащитната организация „Хюмън Райтс Уоч“, в който се твърди, че България отблъсква със сила обратно в Турция сирийци и други търсещи убежище в страната ни. Според данните това се прави систематично, документирани са 44 такива случая с общо 519 души само от ноември 2013 година досега.
За случаи на насилие алармира и „Бордермониторинг България“ – клон на немска неправителствена организация. От Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) също заявиха, че са получили сигнали за силово отблъскване на бежанци от Сирия, Палестина и Судан.
Изненадан съм, че авторитетна неправителствена организация може да публикува неверни твърдения и да изсипе толкова откровени лъжи и клевети срещу България, отвърна днес Йовчев по повод доклада на „Хюмън райтс уоч“ .
„Има фрапиращи лъжи, което много лесно може да се провери. Например, че българските гранични полицаи не са въоръжени с оръжие, което има приклади, т.е. няма как да пребият бежанци с приклади. Нямат и електрошокови палки в оборудването си, така че няма как да малтретират бежанци с такива“, увери министърът. Той определи като нелепи и твърденията, че на границата има войници, които с ботушите малтретират бежанци, защото по границата няма войници, а граничните полицаи не са обути в ботуши.
Йовчев подчерта, че на границата има видеонаблюдение и всичко се записва. Според него дори често гранични полицаи са спасявали живота на имигранти .“Бордермониторинг България“ обаче съобщи за сирийка, която казва, че български полицаи са й счупили крака и едното й дете е с пукнато ребро, конфискували са им телефоните и са ги върнали в Турция.
Организацията има данни и за случаи, при които имигранти са били събличани под предлог, че трябва да бъдат претърсени и са държани голи с часове. Други са били принуждавани да стоят на открито в студено време без храна и вода.
Бежанката Фатима Исмаил-Рашдан пък разказва как със семейството си минали границата до ямболското с. Крайново и били приютени от местни хора. На следващия ден дошли от Гранична полиция.“Първоначално полицията седнаха с нас, казаха ни, че ще ни закарат в лагера. Дадоха ни вода, бяха мили с нас. Но изведнъж ни закараха обратно на границата и започнаха да ни бият. Даже 10-годишното момче не беше пощадено, то крещеше: „Братко, братко“. Хвърлиха ме на земята припаднала и никой не ме вдигна“ , разказва пострадалата.
