„Предстои надзорна революция“, предупреди банковите мениджъри управителят на БНБ Иван Искров на 6 декември 2013-а. Четири месеца и половина по-късно думите му вече са факт. След мъчително дългото гласуване на промените в Закона за кредитните институции в парламента и по-малко от месец след обнародването му управителният съвет на БНБ прие две чисто нови наредби и промени още четири съществуващи. С тези мащабни изменения в българския банков сектор на практика бяха въведени всички европейски правила за работа на кредитните институции, вписани в директивата и в регламента на Европейския съюз за капиталовата адекватност.
Нормативите обхващат всички аспекти на банковата дейност – от лицензирането и получаването на различни разрешения, през одобренията за заемане на длъжност на изпълнителните директори и членовете на управителния съвет на търговските банки, до регламентиране на правилата за възнагражденията им и за публичното оповестяване на информация.
С измененията на Наредба № 2 за лицензите, одобренията и разрешенията, издавани от БНБ, например се уреждат правилата, по които банките могат да получат разрешение от БНБ за участие в търгове на квоти за емисии на парникови газове. Според експерти от Централната банка, ако кредитни институции искат да финансират сделки за участие в такива търгове, те ще трябва да получат специално разрешение от БНБ за това. Разбира се, то няма да е свързано с прелицензиране .
С допълненията в Наредба № 4 на БНБ за изискванията към възнагражденията в банките пък се въвеждат разпоредби, ограничаващи размера на получаваното променливо възнаграждение до размера на постоянното трудово възнаграждение на съответния служител. С други думи, ако висш банков мениджър получава твърда заплата от 40 хил. лв. годишно, бонусите, които той ще може да вземе, не трябва да надхвърлят тази сума. Отделен е въпросът, че получаването на по-голямата част от тези бонуси ще бъде разсрочено през следващите години.
Най-важни за работата на банките обаче са новите Наредба№7 и Наредба № 8. В първата са описани разпоредбите по отношение на изискванията за структурата и организацията на управлението на риска, обособяването на комитет по риска и разширяване на досега съществуващите изисквания по отношение на техническите критерии за третирането на отделните видове риск.
Определят се конкретни разпоредби по отношение на квалифицираните дялови участия на банките в предприятия извън финансовия сектор, третирането на вземанията, обезпечени с недвижими имоти, специфични изисквания към големите експозиции на банките, както и въвеждането на определени прагове на същественост по отношение на вземания, по които има просрочия. Казано по друг начин, в новата „Седмица“ са описани всички изисквания по отношение на големите кредити, начините за определяне на рискови тегла по отделните видове заеми, както и правилата за класифициране на просрочените кредити. Остава в сила досегашният регламент, че един заем се смята за просрочен, когато по него не са извършвани плащания повече от деветдесет дни. Конкретният размер на изискваните провизии по необслужваните кредити обаче вече няма да е фиксиран и не може да бъде видян в наредбата – той вече ще се определя съгласно правилата на Международните счетоводни стандарти и по-специално – на Стандарт 39.
Наредба № 8 пък ще определя размера и начина на формиране на различните капиталови буфери. Най-точно ги описа подуправителят на БНБ Цветан Гунев в интервюто, което даде преди месец за в. „БАНКЕРЪ“. Според него има пет буфера, чрез които ще се поддържа стабилността на всяка една банка.
Предпазният капиталов буфер ще е в размер на 2.5% от общия размер на риска на активите на банката и ще гарантира, че тя винаги ще има капитал над минимално изискуемия.
Антицикличният буфер ще защитава стабилността на банката от прекомерен риск при висок ръст на кредитите.
Буферът за системен риск е подходящо средство за поддържане на капиталови резерви при наличие на фактори, застрашаващи стабилността на финансовия сектор или определени части от него. Нивото на този буфер, който може да се приложи незабавно от БНБ, е до 3% от рисково претеглените активи на банката.
Има още два буфера, които ще бъдат използвани при необходимост. Единият от тях е за глобална системно значима институция, който се прилага от консолидираните банкови групи и ще засегне големите международни банки. А негов локален вариант е последният буфер, който се нарича буфер за друга системно значима институция – към неговото приложение ще се пристъпи не по-рано от 2016-а.
Нов момент в новата регламентация е, че когато дадена банка не изпълнява наложените й изисквания за буфери, то тя трябва да предприеме действия по възстановяване на капитала, т.е. действия по запълване на буферите. Но своевременно ще й се забрани да изплаща дивиденти или други доходи по инструментите, признати за част от собствения капитал, както и други разпределения от нейните печалби.
Променени са и Наредба № 11 за управлението и надзора върху ликвидността на банките, и Наредба № 20 на БНБ за издаване на одобрения за членове на управителните и надзорните органи на банките. Преди да приеме въпросните наредби, БНБ е коментирала съдържанието им с Асоциацията на търговските банки. Така че мениджърите на кредитните институции са запознати с тях и вече подготвят новите си вътрешни правила съобразно промените в регулациите.
