В Китай изпращането на починалите в последния им път става не само все по-печеливш, но и твърде оригинален вид бизнес. Борейки се с конкуренцията, собствениците на погребални бюра проявяват изключителна изобретателност, която може да шокира неизкушения чужденец. Впрочем китайското ноу хау в тази област вече се изучава от студенти.
Хонконгското погребално бюро Green Life Passage предлага на клиентите си изпращане в последния път в ковчег за… многократна употреба. Необичайното изобретение представлява „конструкция от два ковчега – външен, изработен от дърво, и вътрешен, от картон, в който се полага покойникът. След траурната церемония тялото отива в крематориума с втория ковчег. А външният още на другия ден отново е готов за използване.
„Нашият ковчег прилича на болнично легло, чиито гости се сменят на всеки няколко дни“ – цитира лондонският Times думите на Лам Кахей, директор на иновативното погребално бюро. По думите му предимствата на неговото ноу хау е, че картоненият ковчег изгаря 26 минути по-бързо от дървения, което означава, че роднините на починалите чакат по-малко и съответно плачат по-малко, докато изпращат любимия си близък. Освен това новият начин на погребване икономисва дървесина, което е принос в защитата на околната среда.
Разбира се, не всички китайци са очаровани от подобни оригинални хрумвания. В една от местните социални мрежи, където е публикувана рекламата на погребалното бюро, възмутени граждани наричат ковчега за многократна употреба пълна глупост и издевателство над опечалените. Някои дори се заканват да погребат в него самия Лам Кехай. Изобретението на хонконгския предприемач обаче вече се радва на признание в чужбина. То ще бъде изучавано във Франция. От април тази година към към Университета Париж- Дофин действа първото висше учебно заведение, което подготвя мениджъри на погребални бюра. Подобно на възпитаниците на всички останали факултети випускниците на курса по „скръбни науки“ ще получат университетска диплома.
Разбира се, подготовката на бъдещите мениджъри на погребални бюра включва всички новости, с които научно-техническият прогрес обогатява древната професия. Студентите например се обучават как да организират транслация на погребението в реално време за онези роднини и близки на покойника, които по различни причини не са могли да дойдат на гробищата. Защитата на околната среда в тази сфера е самостоятелна дисциплина, а китайската иновацията фигурира в лекциите, посветени на екологичночистите погребения.
Не е ясно в какви лекции ще влезе друга китайска иновация в погребалния бизнес. Става дума за професионалните оплаквачки – услуга, която се радва на все по-голяма популярност в страната. Според древните китайски обичаи и традиции липсата на сълзи (макар и не дотам искрени) и скръбни викове на погребението говори, че приживе покойникът не се е радвал на обич и уважение. В Китай дори днес, през ХХI в., това се смята за голям позор. По тази причина оплаквачките играят важна роля по време на тъжните ритуали. От тях се очакват повече сълзи, мъка, силни ридания и изпълнения на специални песни.
Напоследък в Китай търсенето на услугите на жени, които да ридаят на погребенията, е все по-голямо. Наемането на трупа от седем професионалистки струва относително евтино – не повече от 500 долара. Това обаче не са единствените пари, които поканените „звезди“ могат да спечелят. Освен хонорара от роднините на покойника те често получават суми от хора, които са прекалено заети, за да присъстват на погребението. Тук си казват думата китайските традиции – даването на пари на оплаквачките е един вид отдаване на почит към починалия. Понякога сумите може да бъдат много големи. Дотолкова, че данъчните служби живо се интересуват от доходите на оплаквачките. Така или иначе този вид бизнес бурно процъфтява. Най-много се търсят младите оплаквачки. Предпочитат се актриси от операта, които имат добре школувани гласове. Колкото до мъжете, те не са на почит в тази дейност.
Доходите на оплаквачките са високи и стабилни, затова подобни предложения за работа рядко се отказват. Нещо повече, случва се професионални певици, при това с качества, да напуснат сцената, за да станат професионални оплаквачки. Много от тях се утешават с мисълта, че не са изменили на любимото си занимание. Те продължават да пеят, но други песни и в друга обстановка.
