Моделът за борба с нелоялните търговски практики чрез промени в Закона за защита на конкуренцията и въвеждане на понятието „значителна пазарна сила” е рисков и може да навреди на българския пазар. Това са част от изводите в доклад на Световната банка, изготвен по поръчка на българското правителство. Според изводите заложеният модел в проектозакона, внесен от народни представители от БСП и ДПС /известни повече като законът Нинова-Гечев/, може да доведе до несигурност на пазара, да претовари Комисията за защита на конкуренцията и на практика да се окаже вреден, а не градивен.
Наред с това въвеждането на понятието „значителна пазарна сила” е не само уникален подход в Европа, но е и много вероятно значително да затрудни антимонополната комисия от гледна точка на капацитет и ресурси. Това ще доведе и до голяма несигурност на пазара, смята още експертите от Световната банка.
Анализът показва и опита на страни като Чехия, Унгария и Италия в прилагането на „по-стриктни правила за защита на по-слабите „играчи“ на пазара, въведени в рамките на конкурентните им законодателства”. Общото между опита на тези страни е, че подходът е бил многократно изменян след няколко години на прилагане на мерките. Цитира се експерт от ООН, който е песимист по отношение на вероятността за успех при справяне с нелоялните търговски практики чрез инструментите на конкурентната политика”. Друг експерт на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие пък посочва, че „изместването на фокуса на органа по защита на конкуренцията от антитръстовите му функции може да даде обратен резултат”.
В доклада са прегледани и подходите на държави като Австрия, Чехия, Франция, Германия, Унгария, Италия, Латвия, Португалия, Румъния, Испания, Обединеното кралство и др. Анализът очертава различни модели, вариращи от най-малката възможна намеса на държавата, като кодекси за бизнес поведение, до подхода, който изисква най-сериозна намеса на държавата, като например въвеждане на понятието „значителна пазарна сила“.
„Правителството по-скоро разглежда нелоялните търговски практики като проблематика в областта на политиките на конкуренцията. В противовес, въпросните практики могат да бъдат разгледани като проблематика на търговското право, на секторното регулиране или бизнес поведението, както е в други държави-членки на Европейския съюз.”, се посочва още в доклада.
Затова експертите на Световната банка предлагат шест варианта за борба с нелоялните търговски практики, които са „по-уместни” от мерките, предвидени в Закона Нинова-Гечев. Сред тях са използването на търговското законодателство и съда, британският модел с Кодекс за поведение и приемане на национално законодателство в съответствие с разглежданите правила на ниво Европейски съюз относно нелоялни търговски практики.
Според доклада използването на търговските съдилища за справяне с нелоялни търговски практики е най-приложим и ефективен вариант за България. „Изборът да се набележат мерки в отговор на нелоялните търговски практики в рамките на конкурентната политика не е очевиден и е обвързан с рискове. Трудно е да се подкрепят аргументи в полза на решение в рамките на конкурентната политика при положение, че не са ясни последиците на предложените защитни мерки върху благосъстоянието на потребителя.”, аргументират се експертите.
„Изводите на експертите на Световната банка до голяма степен съвпадат с нашето становище, че предложените промени в закона са рискови и могат да доведат до много негативни последици за българския пазар. Според нас те ще доведат до повишаване на цените на стоките за българските потребители и ще навредят силно на малките и средните български производители”, коментира изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Йордан Матеев, която на няколко пъти влезе в конфликт с малките доставчици и вносителите на проектозакона.
