Националната банка на Сърбия изненадващо понижи на 8 май основната си лихва с 50 базови точки – до 9 процента. Това е първото за тази година лихвено снижение, провокирано от забавянето на икономическата активност и от отслабналия ценови натиск. Тази стъпка може да подкрепи позициите на премиера Александър Вучич, чията партия спечели абсолютно мнозинство на предсрочните парламентарни избори в страната на 16 май, защото ще окуражи бизнеса да инвестира и да създава работни места.
Сръбската валута, която се е обезценила с 0.6% към единната европейска парична единица от началото на годината досега, се разменя срещу 115.85 динара за едно евро.
Сръбският икономически растеж се охлади до 0.4% годишно през първото тримесечие, сочат предварителните оценки на националната статистическа служба – под прогнозираните от сръбската национална банка 0.5 процента. Въпреки това централните банкери не са променили очакванията си за 1% ръст на БВП през тази година. Годишната инфлация се понижи до 2.3% през март – доста под целевите 4% плюс/минус 1.5 процента.
Правителството трябва да приложи мерки, чрез които да спести около 1.5 млрд. евро до 2017-а. От тях 400 млн. евро трябва да бъдат спестени още през 2014-а, за да мотивира пред МВФ искане да отпусне заем на Белград и да убеди инвеститорите, че управляващите наистина ще трансформират сръбското стопанство. По-щедрата парична политика и постепенно поевтиняващата валута могат да помогнат на икономиката в условията на ограничено вътрешно потребление и на очаквания за съкращения на държавни чиновници и за намаление на заплатите им.
