На днешния ден през 1867 г. Люксембург придобива независимост.
Великото Херцогство Люксембург е вътрешноконтинентална страна в Северозападна Европа и се нарежда сред най-малките държави в света. Граничи с Белгия на север и запад, с Германия – на изток и с Франция – на юг.
Най-голям град и столица е Люксембург (на люксембургски: Lëtzebuerg – Лецебург; на френски: Luxembourg; на немски: Luxemburg). Той е административен център на Люксембургския окръг и Люксембургския кантон. Градът е обособен и в самостоятелна градска община. Населението му (2012 г.) наброява 99 852 души, или по 1949 души на кв. километър.
Люксембург е разположен в центъра на Западна Европа, на около 188 км от Брюксел, 289 км от Париж и 190 км от Кьолн. За пръв път селището е споменато в писмен източник през 963 годинаь а градски права получава през 1244-а. Има запазени до днес архитектурни паметници и сгради в романски, готически, ренесансов и бароков стил.
Люксембург е един от най-богатите градове в света, развит в областта на банковото и административното дело. Градът е седалище на няколко институции на Европейския съюз, сред които: Европейският съд, Европейската сметна палата и Европейската инвестиционна банка.
На 29 юни 1886 г. в квартал Клаузен на град Люксембург е роден Робѐр Шума̀н (на френски: Robert Schuman), френски политик – министър-председател (1947-1948 и 1948 г.), министър на външните работи (1948-1953 г.), министър на финансите (1946-1947 г.), първи председател на Европейската парламентарна асамблея (1958-1960 г.). Робер Шуман е считан за един от бащите на идеята за обединение на Европа.
Историята на страната е доста бурна. Още през 1 век след Хр. римляните заселват местността, където днес се намира Люксембург (първоначално Lucilinburhuc – "Малка крепост").
То се обособява като самостоятелно феодално владение през 963 г., като от 1060 г. става графство, а по-късно (1354 г.) е обявен за херцогство (на латински: ducatus, на немски: Herzogtum). Херцозите обикновено са директни васали на принц или крал на монархична държава.
Управлението на Люксембургите продължило до 1437 година.
След това се редуват – от 1477 до 1684 г. – Хабсбургите, 1684 – 1697 – Франция, 1697 – 1714 – Испания, а от 1714 до 1794 е владение на Австрия. През периода 1795 – 1814 г. Люксембург е анексиран от Франция.
През 1815 г. на Виенския конгрес Люксембург е провъзгласен за Велико херцогство под покровителството и в персонална уния с Холандия. Холандският крал е и велик херцог на Люксембург до 1890 година.
Люксембург загубва повече от половината си територия за сметка на Белгия през 1839-а, но пък за сметка на това спечелва по-голяма автономия.
И така се стига до 1867 – годината, в която Великото херцогство е обявено за независима и неутрална страна.
След като и в двете Световни войни е окупиран от Германия, Люксембург прекратява неутралитета си с присъединяването си към съюза Бенелюкс през 1948 г. и към НАТО – през следващата година. Люксембург е една от шестте страни-учредителки на Европейския съюз, а през 1999 г. се присъединява към европейския паричен съюз.
Люксембург е наследствена конституционна монархия. Според конституцията от 1868 г., изпълнителната власт се разпределя между Великия херцог – Анри Люксембургски, и кабинет, начело на който стои министър-председателят.
Законодателната власт се упражнява от еднокамарен парламент (Камара на депутатите), избиран директно на всеки пет години, в който се обсъждат и гласуват законите. Държавният съвет, състоящ се от 21 пожизнено назначавани от Великия херцог членове, има съветническа функция при писането на законите.
През 2009 г. Социал-християнската партия печели изборите със значително мнозинство и местата ѝ в Камарата на депутатите нарастват.
Люксембург има добре развита индустрия с висок растеж и ниска безработица, както и ниска инфлация. До 70-те години на 20 век просперитетът на страната се дължи основно на залежите на желязна руда и производството на стомана, но впоследствие те биват почти напълно изчерпани. Въпреки това металообработването продължава да бъде важно икономическо перо, наред с химическата индустрия. В последните години в Люксембург водещо място заема сферата на услугите, най-вече добре развитото банково дело.
Селското стопанство се основава на малки семейни стопанства. Развити са производството на картофи и зърнени храни, както и винарството.
Люксембург има близки икономически връзки с Нидерландия и Белгия, а като член на Евросъюза, Великото херцогство се ползва от привилегиите на единния европейски пазар.
Люксембург е многоезична страна. В ежедневието се говори на люксембургски език, по произход немски (франконски) диалект, който от 1984 г. е официален в страната. В началните училища се преподава предимно на немски, а в гимназията се преминава почти изцяло на френски. За делови цели се използва основно френски. И трите езика са официални за страната.
Добрият жизнен стандарт (първо място по доход на глава от населението в света) и разположението на страната в сърцето на Европа привличат много чужденци, които наброяват над 35% от населението й. Най-многобройни са: португалците (13.4%), французите (4.6%), италианците (4.3%), белгийците(3.4%) и германците (2.3%). Над 87% от населението са римокатолици.
Климатът е умерен, с голямо влияние на Атлантическия океан. Валежите са почти равномерно разпределени през цялата година, като най-дъждовните месеци са октомври, декември и януари.
Девиз на Люксембург е: Mir wëlle bleiwe wat mir sinn /Искаме да си останем такива, каквито сме!/.
