Как да не им завиди човек на банките? Увеличават печалбата си, бележат ръст на активите, депозитите продължават да растат, а необслужваните кредити да намаляват. Все добри новини.
За една година (от края на март 2013 до края на март 2014-а) банковите активи са се увеличили от 83.5 млрд. на 86.5 млрд. лева. Пък и печалбата е нараснала – от 167.32 млн. на 223.68 млн. лева. В същото време делът на просрочените вземания на банките спрямо общия размер на кредитите, отпуснати на граждани и фирми, се е свил от 24.4 на 23.7 процента. Дори проблемите с приходите от основната дейност на кредитните институции – чистите постъпления от лихви, такси и комисиони изглежда, че е решен. Данните показват, че постоянният им спад, който душеше банките през 2013-а, като че ли е пресечен. На годишна база – в сравнение с март 2013-а, се оказва, че чистите приходи от такси и комисиони са нараснали от 805.7 млн. на 829.52 млн. лева.
Добрите новини обаче свършват дотук. Обобщено картинката изглежда така: банковата система е стабилна, но се е превърнала в склад за пари. И не успява да възстанови основната си функция – да бъде трансмисията, чрез която спестяванията се инвестират в развитието на бизнеса под формата на кредити. Вярно е, че от март 2013-а до края на март 2014-а сумите по банковите сметки на фирмите и гражданите са се увеличили с около 4.2 млрд. лева. Впечатляващо, предвид общото усещане за крах в икономиката и за немотията на българина. Статистиката сочи, че фирмите и гражданите държат в банките близо 60.48 млрд. лева.
Само че за какво са използвани новите постъпления от 4.2 млрд. лв. депозити в банките? Данните показват, че малка част от тях – около 800 млн. лв., са отишли за кредити, и то най-вече като заеми за фирмите. Единствено техният ръст е по-чувствителен. Що се отнася до кредитите за населението – жилищни и потребителски, те все едно са замръзнали, независимо от продължителните и скъпоструващи телевизионни реклами, които „текат“ от екрана от миналата година насам. Ефектът от тях гравитира около нулата. Причината за това е, че хората, които разполагат със стабилни и добри доходи, въобще не са убедени, че е дошло времето отново да вземат заеми, за да инвестират в имоти, автомобили, обзавеждане и какво ли още. Подобна философия изповядват и повечето платежоспособни компании, които се въздържат да кандидатстват за кредити, при положение че не виждат перспектива за развитие на бизнеса си. Това е причината банките да инвестират по-голямата част от новопостъпилите пари по депозити и сметки в държавни ценни книжа или да въртят с тях операции на финансовите пазари. Това са все сигурни, но за съжаление нискодоходни инвестиции, поради което банковият сектор си остава стабилен, но-нискоефективен. Такъв извод може да се направи и от съотношението на разходите за издръжка и провизии спрямо чистите доходи от лихви, такси и комисиони.
Оказва се, че за първото тримесечие на 2014-а тези разходи са погълнали 74.5% – или около три четвърти от приходите от основната дейност на банковия сектор. И въпреки че резултатът е по-добър от този за януари-март 2013-а (тогава съотношението е било 81.1%), подобрението се дължи на три-четири банки, между които с най-голяма заслуга са „УниКредит Булбанк“ и Корпоративна банка. Не може да се подмине и фактът, че съотношението от 74.5% до известна степен е изкривено от резултатите на Българска банка за развитие, при която разходите за издръжка и провизии спрямо чистите приходи от лихви и такси е около 12 процента. Тук причината е ниският размер на провизиите, който пък е предопределен от малкия кредитен портфейл на банката. ББР е може би една от малкото институции за развитие по света, при която отпуснатите заеми – общо 639.8 млн. лв., са под размера на собствения й капитал – 689.7 млн. лева. Нека всеки сам си отговори дали това е нормално за институция, чието призвание е да бъде в помощ на фирмите, които трудно се добират до заеми от търговските банки. Но това е друга, много дълга тема.
Важното за състоянието на банковия сектор е, че в него девет от общо двадесет и три банки не могат да покрият разходите си за издръжка с чистите си приходи от лихви, такси и комисиони. При някои банки тези разходи са от 30 до 70% по-големи от постъпленията им от кредити и трансфери на пари.
Но има и още по-трагични случаи.
При тази конюнктура не е чудно, че дори при увеличена печалба на сектора възвръщаемостта на собствения капитал е около 2%, а на активите – близо 0.3 процента. Казано по друг начин – за всяка инвестирана столевка банковата система получава по 30 стотинки печалба. Нека всеки сам прецени дали това е много и дали въобще е достатъчно.
На този общ фон има кредитни институции, които се справят далеч по-добре от останалите. А в. „БАНКЕРЪ“от 18 години оценява банките по пет показателя – балансово число, собствен капитал, печалба, възвръщаемост на капитала и възвръщаемост на активите. Само институциите, които попадат сред първите десет и по петте критерия, влизат в групата на най-добрите.
Предвид ниската ефективност на банките обаче от началото на 2014-а решихме да прибавим и още един критерий – въпросното съотношение на разходите за издръжка и за провизии към общия размер на чистите приходи от лихви, такси и комисиони. Този критерий показва доколко банката е в състояние да печели от основния си бизнес – кредитирането и трансферите на пари, което пък е индикатор за нейната дългосрочна стабилност и перспективи за развитие.
След влизането в сила на Закона за потребителския кредит смятаме да добавим и критерии за растеж както на активите като цяло, така и на някои отделни компонента като кредити за фирмите, потребителски и жилищни заеми. Но засега ще изготвяме класацията по вече споменатите шест критерия. Според тях в групата на най-добрите за първото тримесечие на 2014-а попадат четири банки. Това са „УниКредит Булбанк“, „Банка ДСК“, Корпоративна банка и „Societe Generale Експресбанк“. Важно е да се отбележи, че дори новият критерий за съотношението на разходите спрямо чистите приходи от лихви, такси и комисиони да не бе в сила, групата на най-добрите щеше да е в същия състав.
„УниКредит Булбанк“
остава непоклатима на позициите си. С активи от 12.6 млрд. лв. тя е далеч пред основните си конкуренти „Банка ДСК“ и ПИБ. За периода от март 2013-а до март 2014-а банката е успяла да увеличи печалбата си с около 30 млн. лева. Само малка част от този успех обаче се дължи на увеличените чисти приходи от лихви, такси и комисиони. Те са нараснали едва с 9 млн. лв., което е обяснимо, като се има предвид, че „УниКредит Булбанк“ няма почти никакъв ръст в кредитирането както при фирмите, така и при гражданите, но това едва ли е изненада на общия фон на банковата система.
Основното увеличаване на печалбата, както и на ефективността на банката се дължи на по-ниските разходи за провизии, които за периода са се свили с около 13 млн. лева. Именно това позволява на „УниКредит Булбанк“ да има едно от най-ниските съотношения – 56.27% на средствата, които е похарчила за издръжка и покриване на проблемни заеми спрямо чистите й приходи от кредитиране и финансови трансфери.
„Банка ДСК“
пък е отличник точно по този показател сред търговските банки. Нейните разходи поглъщат по-малко от половината – 47.9% от чистите й приходи от лихви, такси и комисиони. Но както и при „УниКредит Булбанк“, подобряването на това съотношение не е следствие от ръст на предоставените заеми, а заради намаляващите разходи за провизии. За периода март 2013-а – март 2014-а активите на „Банка ДСК“ – 8.9 млрд. лв., остават почти непроменени (ръстът е само 80 млн. лв. или по-малко от 1%). Същото се отнася и за печалбата, която се е увеличила едва с 2.55 млн. лв. и в края на март е 64.59 млн. лева. Кредитната институция си остава най-силна в сферата на услугите за граждани. Тя притежава най-големия портфейл от жилищни и потребителски заеми – около 5.1 млрд. лв. и съхранява най-много депозити на населението – 5.74 млрд. лева. Не е изключено обаче с влизането в сила на изискванията на Закона за потребителския кредит тази картина да се промени.
Корпоративна банка
продължава да расте на пазара, и то с доста бързи темпове. За една година активите й са се покачили с около 1 млрд. лв. и в края на март 2014-а са 7.3 млрд. лева. Това се дължи на продължаващия стремителен ръст на бизнес заемите, чийто размер е скочил от 3.95 млрд. на 4.99 млрд. лева. Интересното е, че въпросното увеличение е финансирано не с депозити на фирми, а на населението, чийто общ размер се е повишил от 3.07 млрд. на 4.5 млрд. лева. Изтъкваме този факт, защото той опровергава всички писания, че бързото развитие на Корпоративна банка се дължи на депозитите на държавните фирми.
Друг важен момент е, че банката рязко подобрява своето съотношение на разходите за издръжка и провизии спрямо чистите приходи от лихви, такси и комисиони. През март 2013-а то е било 157.85%, докато година по-късно е свито на 74.57 процента. И причината за това е сериозното повишение на чистите приходи, както от лихви, така и от такси и комисиони.
„Societe Generale Експресбанк“
продължава да жъне добрите плодове от стабилната си политика на развитие. Активите й нарастват бавно, но пък за сметка на това качеството им е високо. Което гарантира стабилен доход както от лихви, така и от такси и комисиони и сравнително ниски разходи за провизии. Неслучайно банката е с едно от най-ниските съотношения на средствата, които плаща за издръжка спрямо чистите постъпления от кредитиране и трансфери на пари – около 63%, а още по-важно е, че мениджмънтът й постоянно подобрява този показатели. Това позволява на банката да отчита устойчиви високи финансови показатели и винаги да намира място в първата десетка по възвръщаемост на активите и на собствения капитал.
Освен споменатите дотук четирима отличници на банковата система добро представяне за отчитаната година имат Обединена българска банка и Пощенска банка. След като се справиха с постоянно нарастващите проблемни кредити, те вече бързо увеличават печалбата си и подобряват финансовите си показатели.
Сред по-малките банки постоянно повишаващи се резултати отчитат „Алианц Банк България“, СИБАНК и „ПроКредит Банк“. „Ти Би Ай Банк“ пък може да се похвали с разширяване на пазарните си позиции и ръст на печалбата. Всички тези успехи обаче не са достатъчни, за да разчупят общата сива картина в сектора.
