„Перник – университетски град!“. С този сюрреалистично звучащ надпис Градът на чуковете и кирките посрещна бившия премиер Бойко Борисов в един дъждовен и мъглив октомврийски ден на 2010 година. Тържественият повод бе откриването на Европейския политехнически университет, по известен с една нецензурна абревиатура, която за щастие инвеститорите във вуза – офшорка от Вирджинските острови, все пак елиминираха. Въпросният празник събра стотици депутати от ГЕРБ, преподаватели и роднини на първокурсниците, а бъдещите студенти, облечени в тоги, трепетно очакваха обявяването на първата учебна година. Борисов отказа да стане първият доктор „хонорис кауза“, но увери местните, че Пернишката политехника не е „съмнителна работа“, че рано или късно „метрото ще дойде до Перник“ и тогава дотам ще се идва по-бързо, отколкото от Кремиковци до Софийския университет. Тогавашният ректор Христо Христов, бивш декан на факултета по радиоелектроника в Техническия университет, пък каза, че вузът е замислен като многонационален, а в учебния му план ще се покриват дисциплини като архитектура, строителство, информатика и компютърни науки.
Университетът започна с 63-ма студенти, като началните такси на 12 от тях бяха покрити от пернишкия бизнес. „Зайците“ тържествено получиха студентските си книжки, министърът на образованието Сергей Игнатов ги приветства за „добре дошли“, след което те се пръснаха по залите. Така започна авантюрата на „бутиковия“ ВУЗ, Мека на бъдещите архитекти и строители на държавата.
Оттам нататък за Европейския политехнически университет почти нищо не се чу, освен че краят на първата учебна година е бил ознаменуван с масов бой между български и турски студенти в пернишката дискотека „Дрийм“. Което само по себе си не е нещо необичайно за „чалга“ образованието ни. Сегашният просветен министър проф. Анелия Клисарова обаче се сети за това учебно заведение и убеди колегите си от Министерския съвет да не отпускат бройки за прием за нови студенти за учебната 2014-2015 година. Отделно от това просветното ведомство отказа да постави холограмни стикери на дипломите на първите пернишки абсолвенти. А холограмата на тапията е доказателство за държавното й признаване. Така излиза, че заблудените българи и чужденци са платили хиляди евро или левове, за да получат прошнурован, прономерован и разписан лист хартия.
Като бивш ректор министър Клисарова не може да не разбира, че 52 университета, повечето от които произвеждащи безработни висшисти, идват в повече за малка България. И може би ще се захване да поокастри излишните структури. Но акцията може да бъде успешна само след като се запълнят огромните дупки в Закона за висшето образование и се коригират крещящите несъответствия в регистрите, засягащи акредитацията на университетите. За какво иде реч?
Просветният министър твърди, че кранчето на Пернишкия университет е спряно, тъй като той e получил отрицателна оценка от Националната агенция по оценяване и акредитация. Само че вузът си има институционална акредитация с оценка 4.01, която е дадена на 10 май 2013-а за срок от три години и по-рано от това не може да бъде „пипнат“. Освен ако не изпълнява разписаната му програма от мерки за отстраняване на констатираните слабости. В план-графика обаче за следакредитационно наблюдение и контрол на висшите училища за 2014-а, по който работи Акредитационната агенция, изрично е посочено, че пернишкият университет има срок до ноември 2014-а да докладва за подобренията в учебните планове и за прилагането на вътрешната система за оценяване. Тоест, излиза, че Европейският политехнически университет съвсем неправомерно е „отрязан“, тъй като би трябвало да разполага с още половин година, за да докаже качеството си. Друг е въпросът, че системата за акредитация на вузовете е твърде недодялана и ощетява „частните“ студенти, които нямат никаква гаранция, че ще вземат легитимна диплома, въпреки че си плащат.
Парадоксалното е, че образователното законодателство допуска един университет да получи лиценз за дейност, без да има нито едно предварително одобрено от държавата направление, съответно и специалност. Така например от рейтинговата система на висшите училища се вижда, че Пернишкият университет най-безметежно обучава над 300 студенти в професионалните направления „Администрация и управление“, „Архитектура, строителство и геодезия“, „Енергетика“, „Информатика и компютърни науки“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Общо инженерство“ и „Психология“, при все че те не са сертифицирани. Сегашният ректор – проф. Иван Петков, твърди, че на 15 май 2013-а е подал седем проекта за откриване на професионални направления, но независимо че по закон Националната агенция по оценяване и акредитация е длъжна да се произнесе по тях в 6-месечен срок, така и не е получил дори едно официално решение. Той с право изтъква, че решението на образователното ведомство е абсолютен гаф, тъй като чиновниците явно не познават чл.80, ал.1, 5 и 6 от Закона за висшето образование.
От министерството пък отбелязват, че Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация с писмо от 22 април 2014-а ги е уведомил, че е взел решение за отрицателна оценка на проектите за откриване на три професионални направления на Европейския политехнически университет. Въпросното решение обаче никога не е стигало до Перник, или поне така твърдят оттам. Но дори и то да съществува, в университета остават още четири направления, за които няма официален отказ. Така че няма никаква логика и те да бъдат затваряни за нови студенти. Университетското ръководство засега е завело и две дела срещу образователното министерство – за отказаните холограмни стикери на дипломите и за отказа да бъдат признати студентите, като е твърде възможно да спечели и двете.
