Единната европейска валута потъна до най-ниската си котировка спрямо зелените пари (1.3648 щ. долара за едно евро) от 27 февруари насам. Това се случи след коментарите на заместник-председателя на Европейската централна банка Витор Констансио, че институцията е готова да подпомогне стопанството на еврозоната с нови монетарни стимули – ако, разбира се, се наложи. Впоследствие еврото се засили и надскочи с малко котировката от 1.37 щ долара.
БВП на еврорегиона се е повишил с едва 0.2% през първото тримесечие
– наполовина по-ниско от прогнозирания ръст.
Това показва, че икономиката не е успяла да набере достатъчна скорост и се засилва натиска върху ЕЦБ да въведе нови парични мерки в борбата си срещу ниската инфлация и анемичния растеж. Очакванията и за второто тримесечие не са особено оптимистични. Усреднената прогноза на 28 икономисти, анкетирани от агенция „Блумбърг“, е, че БВП на общността в периода април-юни ще се повиши с 0.3%, което в никакъв случай няма да помогне да намалее рискът от дефлация. Последните данни за инфлацията през април сочат 0.7% годишен ръст на потребителските цени.
На практика растежът през първото тримесечие е положителен най-вече благодарение на силния резултат на Германия (0.8% ръст), който компенсира стагнацията във Франция и икономическия спад в Италия, в Холандия, в Португалия и Финландия. Холандският БВП се е понижил с 1.4%, португалският – с 0.7%, финландският – с 0.4%, а италианският – с 0.1 процент.
Публичните разходи и промените в складовите запаси са били единствените фактори, спасили от спад френската икономика, сочат официалните статистически данни. А главният икономист на „Натиксис асет мениджмънт“ – Филип Вехтер, е пресметнал, че Франция ще трябва да има по 0.5% растеж всяко тримесечие оттук нататък, за да се вмести в правителствената прогноза за 1% увеличение на БВП през 2014-а. Париж е съставил плана за публичните финанси именно на базата на този очакван растеж и ако не го достигне, няма да изпълни и поетите ангажименти за дълга и за дефицита през тази и през следващата година.
Германският финансов министър Волфганг Шойбле очаква вътрешното потребление да „дръпне“ местния растеж до 1.8% през 2014-а. Засега обаче данните сочат за потенциален спад през второто тримесечие. Индексът ZEW, който отчита очакванията за икономическото развитие през следващите шест месеца, се е понижил до 33.1 пункта през май срещу 43.2 през април – най-ниската стойност от януари 2013-а насам. Това е пето поредно месечно понижение на индикатора след върховото му постижение от 62 точки през декември 2013-а.
Развиващите се европейски стопанства
са се представили учудващо добре през първото тримесечие.
БВП на Унгария е нараснал с 3.5% годишно – най-мощно от 2006-а досега. Полша е постигнала 3.3% годишен ръст, а Румъния – цели 3.8 процента. Очевидно опасенията, че кризата в Украйна ще натисне надолу бившите страни от социалистическия блок, засега не се оправдават – най-вече заради силната икономика на Германия, която е основният им търговски партньор. Все пак украинската опасност не е отминала и експертите очакват отрицателните ефекти от нея да се появят през второто полугодие.
Известно разочарование предизвика Чешката република, чието стопанство отчете нулев растеж спрямо последното тримесечие на 2014-а и 2% годишен ръст.
За стабилните икономически постижения на Източна Европа помага и ниската инфлация, която дава възможност на централните банки да поддържат по-щедра монетарна политика. Националната банка на Унгария, където годишната инфлация през април е била отрицателна, остави отворена врата за по-нататъшни лихвени понижения, след като свали основната лихва от върховите 7% през август 2012-а до 2.5 процента. Чешките лихви са малко над 0%, а централната банка на страната вероятно ще поддържа слаба кроната, за да подкрепи местното стопанство. Полските централни банкери пък се очаква да започнат да лихвени повишения не по-рано от 2015-а.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата не беше особено активен. Средният дневен валутен оборот достигна 1688.6 млн. евро (3302.7 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха почти 1.8% дял от купената и продадена валута.
