Може ли човек с ненарушен телесен и душевен интегритет и неограничена дееспособност да бъде опасен за околните като шофьор, а като хирург или съдия да не е?
Може, ще каже някой! Ако става дума за гениален хирург, който прави мозъчна трепанация със завързани очи, но е млад шофьор.
А може ли човек да разчита на добрия си късмет, че очуканата газова бутилка няма да гръмне и да отнесе всички апартаменти на етажа, или трябва да е притеснен и да отиде при застраховател. Определени в някои свои битности и професионални практики, които са рискови за други хора, човек трябва да бъде задължен да се застрахова.
Веднага ще се чуе глас: „На цялата беднотия още бреме – за застраховки, абсурд!“
Абсурдът обаче идва като наводнение, което прави къщата на кал, като пожар, които изпепелява и комшийски имоти, като пагубна за пациента лекарска грешка, като съдебна грешка, вкарала невинен в затвора за десетилетие.
И какво правим тогава. Викаме държавата на помощ? Светът отдавна го е измислил доста по-интелигентно – застраховки за гражданска отговорност към други лица или полица „Професионална отговорност“ Това не струва много пари, защото вероятността от сбъдване на риска е относително малка, но дава надеждна защита при нужда.
Не изпадайте в крайно отчаяние. В България има всичко. Но така е направено, че го има на хартия, има го дори и на практика, но не работи.
Две са застраховките, които са задължителни, вписани са в Кодекса за застраховането, осчетоводяват се от Гаранционния фонд и се контролират от КАТ. Това са „Гражданска отговорност на водача“ (която го защитава при нанесени щети на трета страна) и „Злополука на местата в обществения транспорт“, която покрива щетите на транспортните фирми, които те плащат на пътниците при претърпяно пътнотранспортно произшествие.
„Гражданската отговорност“, за която колят и бесят, е с незавидна популярност и никога ненадхвърляща покритие от 86 процента. Застраховката на пътниците е включена в цената на билета, така че там нещата са съвсем прозрачни. При полиците за професионална отговорност обаче бъркотията е огромна.
Около 40 професии подлежат на задължителни застраховки „Професионална отговорност“. Но интересът към тях е вял. Причините са в безотговорното отношение на цели съсловия към проблема, мисленето от типа „Точно на мен ли ще се случи“, но най-вече заради липсата на контрол и санкции. Затова тези застраховки заемат незначителен дял в портфейлите на застрахователните компании, въпреки че са от изключителна важност за защитата на интересите на пациенти и клиенти. Според Данчо Данчев, председател на Асоциацията на българските застрахователи и изпълнителен директор на ЗАД „Виктория“, делът на тези полици в пазара на общото застраховане не надхвърля 1 процент.
„Проблемът е в това, че тези полици не са вписани като задължителни в Кодекса за застраховането. Те фигурират в специалните закони по отрасли – повече като пожелание, и са оставени единствено на зрялата воля на браншовите съюзи.“ Това пък каза Георги Драганов от застрахователния брокер „Голд инс.“ Той даде пример със собствената си професия, която се надзирава от КФН. „Застраховката за мен е задължителна. Както е задължителна за всички мои колеги. Плащаме от хиляда до 5000 лв. застрахователна премия в зависимост от броя на служителите и офисите си. КФН ме е предупредила, че ако я нямам, ще ми вземе лиценза. Тоест полицата е включена в изискванията за издаване и поддържане на лиценза. Ако аз не я поддържам обаче, това не води до санкции, глоби, наказателни постановления, както е при „Гражданската“ например. Значи, ако съм недобросъвестен, няма кой да ме провери и да ме санкционира“.
Сто процента с полица „Професионална отговорност“ са само застрахователните брокери, които въртят над 90% търговията на пазара. Драганов добави, че още по-голяма е законовата пропаст при третирането на задължителните полици от гледна точка на това има ли създаден гаранционен фонд, или не. Той обясни, че застраховката на туроператорите е задължителна, но те нямат натрупани пари във фонд и при фалит на голяма „екскурзионна“ фирма, пари за покриване на щетите няма.
По този конкретен казус потърсихме мнението и на адв. Антоанета Димоларова, управляващ съдружник на адвокатско дружество „Антоанета Димоларова, Розалина Градинарова и съдружници“, консултант на Асоциацията на застрахователите в България. Известната експертка обясни, че единственият контрол, който се осъществява върху туроператорите, е от страна на Асоциацията на туроператорите. Иначе официално на хартия всичко било изрядно – полицата е записана като задължителна в Закона за туризма, а в икономическото министерство дори се води специален регистър за нея. Тази решителна стъпка е направена след фалита на „Алма тур“ – фирма, която остави исковете на хиляди ощетени туристи без отговор. Накрая се оказа, че туроператорът е бил застрахован за символичен лимит от 200 000 лева. Сега по закон лимитът на отговорност е поне 1.5 млн. лв., а полицата струва не повече от 2-3 хил. лева.
Попитахме Димоларова как стоят нещата със собствената й професия. Тя обясни, че задължителността на застраховката „Професионална отговорност“ за нея е уредена в Закона за адвокатурата, а контролът е поверен на съответната адвокатска колегия, където членува тя. Попитахме я директно: „Представител на адвокатската колегия проверявал ли ви е някога за наличието на полицата?“. Димоларова отговори, че това не се е случвало.
Наличието на полица с висок лимит на отговорност обаче е много важно за сериозния адвокатски бизнес, каза тя. Често й се случва при участие в конкурси за обществени поръчки или в международни проекти наличието на застраховката да е предварително условие. „Сериозни клиенти също проявяват интерес имам ли „Професионална отговорност“ и на каква стойност е тя. Аз ще защитавам техни интереси за милиони и те разсъждават така: ако се издъни тази адвокатка, къде и от кой ще си търся обезщетението аз.“ Наличието на полицата им дава сигурност. Логиката им е такава: „Ако застраховател е поел риска от нея, и то за голям лимит, това значи, че той й има доверие, значи и аз мога да й се доверя.“
На Запад качествените топадвокати, нотариуси и хирурзи се търсят и по това на каква стойност е лимитът на застраховката им „Професионална отговорност“. При нас все още това е проблем на разбирането на обществото, съответстващ на фазата на неговото развитие, по-конкретно казано – на застрахователна култура. Както за професионалистите, които трябва да търсят гарант за грешки в работата си (в случай че ощетят трети лица), така и за гражданите, за които наличието или отсъствието на такава полица е оценка и на качеството, и на съзнателността на определен професионалист.
Проверихме каква е практиката и се оказа, че защитата от професионална грешка за около 5 млн. лв. струва 4-5 хил. лв. по застрахователна полица. Сума, която за големите фирми е нищожна. Димоларова апелира и за по-голяма гъвкавост от страна на застрахователите, които да разпишат условията при различните професии по-детайлно, от което да се изведат по-качествени критерии за оценка на риска при всяка професия.
На практика обаче от всички професии, задължени да се застраховат, адвокатите го правят най-рядко. Ако все пак отидат при застраховател, полиците са за смешно ниски суми. Премията по тях рядко надхвърля 20-30 лв. за година. Това пък „издаде“ изпълнителната директорка на „Армеец“ Цветанка Крумова. Такава премия им покрива около 10 000 лв. щети, което е смешна сума, особено при имуществени дела за милиони. Според Крумова самата адвокатска гилдия би трябвало да се стресне и да направи нещо, а защо не и колективна застраховка. При подобна схема би могло примерно за застрахователна сума от 200 000 лв. премията за застрахователя да падне до стотина лева.
Подобен колективен подход са избрали част от лекарите. Техните браншови съюзи се договарят за колективни застраховки, които излизат на символична цена. Така лекарите и медицинските сестри се опитват ревностно да изпълняват закона, и то за малко пари, коментира Крумова.
Най-голям е процентът на застрахованите за професионална отговорност при нотариусите и частните съдебни изпълнители. По отношение на застраховката строителите и органите на строителния надзор са „средна хубост“, коментират застрахователите. Там обаче са намесени много професии, за които се изисква „Професионална отговорност“ – архитекти, проектанти, строителни инженери, консултанти, уражняващи строителен надзор, строители.
„Познайте, като падне един мост, как всички ще прехвърлят отговорност на колегите си, за да не плащат те огромните обезщетения.“, каза Димоларова.
„На строителите обаче все по-често им се налага да го правят, защото при участие в търгове за обществени поръчки и при кандидатстване за европроекти полиците са задължителна част от документите.“ За наследниците на Кольо Фичето масовата застраховка „Професионална отговорност“ за покритие на щети по едно събитие – от 50 до 100 000 лв., струва около 100 лева. Това ни довериха пък брокери от Оdesosсonsult.
Повечето експерти в бранша са на мнение, че в задължителните застраховки трябва да попадне и етажната собственост. Това е полица, която покрива щети, причинени от немарливост като забравена включена ютия или случайно възникнали събития – експлозия на газова бутилка или спукване на тръба. Масова житейска практика е, човекът, причинил бедствието на съседите си, да няма пари дори да почерпи за извинение.
