За гражданите, които плащат данъци върху доходите си догодина, нищо няма да се промени. Но ситуацията значително ще се подобри за общините, които ще ползват част от тези постъпления. В това се кълнат кметове, които от дълги години настояват процент от събираната сума от подоходни данъци да остава по места, а не всичко да отива в хазната за бъдещо преразпределение. Както и досега, десятъкът върху доходите ще се събира текущо и това ще бъде ангажимент на работодателите. Само че онези 3% (засега се предвижда това да е общинският пай) от десетте, които гражданите плащат, автоматично при постъпване на средствата ще се прехвърлят от Националната агенция за приходите в общинските сметки.
След дълги обсъждания на 12 май участниците в работната група между общините и Министерството на финансите са стигнали до консенсус, че НАП ще бъде натоварена с тази важна мисия. Въпреки вътрешния отпор на приходната агенция това щяло да бъде най-безболезненият и най-евтиният вариант. Обсъждан е бил и вариант да се създадат нови масиви с имената на данъчно задължените лица (по подоходно облагане) към общинските данъчни служби, но той е бил отхвърлен.
По други два въпроса обаче до консенсус не се е стигнало. Участниците в заседанието са се разбрали да внесат в Съвета по децентрализацията две философии за връщане на част от подоходния данък към общините. Те се различават коренно, защото имат за база полярни критерии. Първият вариант ще се базира на информацията за седалищата на фирмите. Вторият ще бъде на базата на постоянния адрес на работниците и служителите в тях, т.е събраните средства ще следват работниците.
Според Емил Савов, заместник-председател на Националното сдружение на общините в Република България, у работната група има разбиране да се настоява пред Съвета по децентрализацията да се приеме вторият вариант. Той бил доста по-справедлив и щял да спомогне да се тушират различията в икономическото развитие между отделните общини, което пък би намалило изравнителните субсидии, които отпуска хазната.
„При първия вариант някои общини биха получили неоправдано много средства, става дума за икономически развитите региони и големите градове в тях. Въпреки че услугите се предоставят на хората именно по втория вариант – там където те живеят, по постоянен адрес“, обясни Савов. Сметките показвали огромни разлики най-вече по отношение на справедливостта на разпределението. Вместо да се решава проблемът на неравномерното развитие, той ще се задълбочи. Още пари ще се дадат на няколко големи центъра като София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, а периферията на страната, отдавна изпаднала в безпаричие и разруха, ще си остане непроменена.
Експертите отдавна предупредиха: да не стане така богатите общини да станат още по-богати, а бедните – още по-бедни. Този мотив обаче съвсем безцеремонно беше прегърнат от правителството на ГЕРБ през 2011 г., когато за първи път се заговори за общинска част от подоходните данъци, и то си изми ръцете – отказвайки да прави каквото и да било.
Най-конфликтният въпрос – за размера на частта от данъка, която ще отива в общините, не е бил коментиран на последното заседание на работната група. Страните са се съгласили, че това трябва да бъде решено на най-високо политическо ниво, когато започне обсъждането на бюджета за следващата година.
„Общините настояваме за 3% от десятъка, които да остават при нас, това прави, при сегашната макрорамка, около 700 млн. лв“, каза Савов.
Нагласата в Министерство на финансите била да не се отстъпва повече от един процент от подоходния данък.
Според друг наш източник правителството е готово да отстъпи на общините 530 млн. лв. от данъка върху доходите на физическите лица от следващата година. На толкова се равняват 20% от събрания данък (2% от десятъка) според разчетите за приходите от него през 2014 година. За тази година хазната чака над 2.6 млрд. лв. от облагане на доходите на гражданите.
Придобиването и разпореждането с част от ДДФЛ е сред приоритетите в програмата на Националното сдружение на общините за 2014 г., чието одобрение от общото му събрание предстои. За периода до 2017 г. местните власти ще се опитат да получат и част от други данъци като този върху печалбата на фирмите.
Искането на общините беше обявено още в средата на август миналата година. Според Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на НСОРБ , това е много важна част от реалната децентрализация на властта. „Нашите представители в Съвета по децентрализация ще напуснат заседанията, ако те продължават да са само проформа. Искаме пътна карта какво правим в сферата на бюджета“, каза тогава Чавдарова.
„Поискахме от премиера Пламен Орешарски до 30% от приходите, които осигурява плоският данък на бюджета, да се отстъпят на общините, където живеят лицата, които го плащат. Министър-председателят прие аргументите ни и заработихме по цялостната реформа във финансирането на общините“, спомня си Емил Савов, заместник изпълнителен директор на НСОРБ. По думите му сегашният модел за определяне на изравнителна субсидия, с която републиканският бюджет покрива дефицитите в бюджетите на общините, ще се промени напълно.
Проектът за общинския дял от ДДФЛ в момента се пише под пара. Савов се надява до края на този месец да се събере Съветът по децентрализацията, който да се запознае с труда на работната група. Спешността била важна, защото след това трябвало да се промени съществуващото законодателство, да се изменят доста от съществуващите наредби, както и да се пишат нови норми. Всичко това трябва да се случи до есента, за да може с държавния бюджет да се утвърдят промените и да се постигне целта – от следващата година първата стъпка в децентрализацията да бъде направена.
Своеобразният общински подоходен данък ще изисква ревизия в методологията на изравнителната субсидия, която сега постъпва във всяка община. Териториалната структура на този данък дава предимство както на големите общини, така и на малките общини с концентрирана индустрия, Новият изравнителен механизъм трябва да създава стимули за по-голяма данъчна събираемост, като в същото време концентрира изравнителния си ефект върху тези общини, които и с новия данък няма да могат да преодолеят обективния дефицит в местните дейности.
Чавдарова хвали нововъведението, заявявайки пред „БАНКЕРЪ“: „Пресметнато е – 230 от общо 264 общини ще удвоят собствените си приходи, ако се приеме 30% от приходите от подоходния данък да остават при тях.“
