Покрай приказките за реиндустриализация някак встрани от общественото внимание остана проектът на Национален план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение, който е публикуван за обсъждане до 24 май. А според текстовете в него точно изграждането на мрежа за достъп до бърз интернет в цялата страна ще спомогне за развитието на икономиката и разкриването на нови работни места. При това постигането на тези цели ще струва значително по-малко от одържавяването на закъсали заводи и съживяването на умиращи индустрии.
Редица международни проучвания са установили, че инфраструктурата за високоскоростен достъп до интернет има значително позитивно въздействие върху икономическия растеж, измерен чрез брутния вътрешен продукт. Тя влияе положително и върху заетостта и производителността на труда. Но ефектите са не само преки и с краткосрочен характер, свързани с нарастването на икономическата активност при изграждането на мрежата. Има и много непреките ползи, водещи до структурни промени в икономиката, появата на нови продукти, нови бизнеси и т. н.
Изчислено е например, че инвестициите от 36 млрд. евро, които ще направи Германия в мрежова инфраструктура, ще осигурят пряка възвръщаемост от 22.3 млрд. и още 137.5 млрд. евро като непряк ефект. Изследване на консултантската фирма Booz&Company пък показва, че държавите в челната класация по широколентов достъп имат с 2% по-голям ръст на БВП от последните. Често цитирани са и резултатите от проучването на Nina Czernich, което е установило, че 10% увеличение на степента на проникване на широколентовия достъп води до ръст от 0.9 до 1.5% на БВП. А анализ на Европейската комисия ни уверява, че осигуряването на такъв достъп може да създаде повече от 2 млн. работни места в Европа и да осигури увеличение на БВП на общността с най-малко 636 млрд. евро.
Само за Великобритания очакваният ефект до 2015 г. е над 21.9 милиарда паунда. С всяко увеличаване на броя на потребителите на широколентови услуги с 1000 се разкриват 80 нови работни места. За Германия е изчислено, че изграждането на нова мрежа за достъп ще осигури поне 968 хил. работни места до2020 година. А в САЩ са установили, че всяко увеличаване на широколентовото покритие с 1% ще доведе до нарастване на заетостта на населението с 0.2 до 0.3% годишно.
Трябва да се отбележи, че не само достъпът, но и скоростта на интернета има голямо въздействие върху икономиката. Удвояването й води до повишаване на БВП с 0.3 процента. Възвръщаемостта на всяко евро, инвестирано за повишаване на скоростта, е 1.55.
С други думи, високоскоростният достъп до интернет играе ролята на мощен катализатор на икономическото развитие. Но нашите управници като че ли не искат да разберат това. Сега България е сред водещите страни в Европа и сред първите 10 в света по отношение на покритието с бърз и свръхбърз широколентов достъп. Само че е сред последните и съответно малко под средното ниво в ЕС по отношение на проникването и използването на интернет и базирани на интернет услуги сред населението.Пазарът на дребно на широколентов достъп у нас е сред най-раздробените в общността, като споредКомисия за регулиране на съобщенията има над 1150 предприятия, предоставящи услугата на крайни потребители.
Всичко това ясно показва, че секторът се нуждае от сериозни инвестиции, и то не само частни, за да догони европейските нива и да постигне споменатите ефекти. С въпросния Национален план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение правителството иска към 2020-а най-малко 50% от домакинствата и 80% от бизнеса да се абонират за широколентов достъп, надвишаващ 100 Mb/s. Пресметнато е, че за постигането на тези намерения ще са необходими около 288 млн. лева. При разчетите са използвани общоприетите средни разходни норми за изграждане на съответните мрежи, в това число проектиране, доставка на оборудване и материали, строителство, монтаж, въвеждане в експлоатация. Не се посочва обаче откъде ще се вземат средствата и кога точно ще бъдат отпуснати. А това навежда на мисълта, че хубавите иначе планове може да си останат само на хартия, както се случи с обещаното от бившия премиер Бойко Борисов електронно управление. Показателно е, че през миналата година само 22.6% от българите, имащи достъп до интернет, са го използвали за взаимодействие с държавната администрация и местното самоуправление. Тези, които са изпратили някакви попълнени формуляри през мрежата към дадена институция, пък са едва 8.5 процента.
