Хубаво е да живееш в държава, която се грижи за лудите. Според омбудсмана Константин Пенчев България не попада в тази категория. Затова Пенчев иска Конституционният съд да се намеси решително. Адвокатът на народа атакува текстовете от Закона за лицата и семейството, които приравняват лудите на децата. Напълно лудите – на малолетните, а частично лудите – на непълнолетните.
Законът за лицата и семейството е приет през тоталитарната 1949 година, когато хората с психически увреждания не са възприемани за достойни членове на социалистическото общество. Сега обаче обществените отношения били коренно променени и действала нова конституция, съгласно която всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Да не говорим за членството ни в Европейския съюз, което правело недопустимо неравноправието . Според Пенчев поставянето на едно лице под запрещение само защото то не може да се грижи за себе си, поради слабоумие или душевна болест, противоречи на конституцията и на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.
Първите отзиви за искането на омбудсмана в юридическите форуми са твърде негативни. Корят го, че не е в час, че си прави реклама, чудейки се каква бомбастика да подхвърли, че е в конфликт на интереси. Последното е с оглед професията на жена му – адвокат и посредник по международни осиновявания чрез управляваната от нея Фондация „Шанс за всяко дете“. Дори и трите твърдения обаче да са верни, инициативата на Пенчев повдига не само конституционни и хуманитарни, а и чисто практически въпроси.
И така, българската конституция гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободното развитие на човека и на гражданското общество. На всеки негов член, а не само на нормалните. Единствените конституционно закрепени ограничения на поставените под запрещение са свързани с политическите им права да гласуват за държавни, местни органи и в референдуми, както и да бъдат избирани за депутати. Извън тези ограничения те не можели да бъдат ограничавани в нищо, както прави действащият от 65 години закон. Пък и конституцията изрично казва, че лицата с физически и психически увреждания се намират под особената закрила на държавата. И омбудсманът настоява в името на тази закрила лишаването от дееспособност или ограничаването й да не става „по общи и остарели критерии“ като слабоумие и душевна болест. За всеки отделен случай трябвало да се вземат предвид спецификите на различните заболявания и състояния, както и степента на увреждане.
Да речем, че конституционните съдии уважат искането. И да си представим последиците. За лицата, чиито права защитава Пенчев, те ще са катастрофални. Представете си как поставеният под пълно запрещение ще се прости с имуществото си, ако бъде оставен да решава сам. Човекът ще си е недееспособен, но понеже няма да е поставен под запрещение, няма да има и попечител, който да решава трезво и в изпълнение на закона от негово име и в негов интерес. Пълна свобода да върши на воля безумия. Да гласува и да става депутат обаче пак няма да му е разрешено.
Ето и още последствия. Лудостта у нас ще бъде окончателно реабилитирана. Дядо Вазов поби байрака с: „Лудите, лудите – те да са живи!“ И го разшири с пиянството на цял народ. Оттогава Мунчовците по нашите земи са на мода, въпреки всички опити да бъдат декласирани. Затова в идеята на омбудсмана има хляб, просто тя трябва да бъде коригирана и доразвита. Как ли? Ами като лудите бъдат напълно еманципирани с конституционна промяна, която да изравни напълно правата им с тези на нормалните. Никакви ограничения, включително и за гласуване и за депутатско поприще.
Аргументи – бол. Първо, у нас от доста време не се знае кой е нормален и кой луд. Просто в тази среда няма достатъчно надеждни критерии, поради което данните се разминават драстично. Дори витае усещането, че нормални вече няма. Второ, конституционната забрана за гласуване и за депутатстване на луди отдавна не работи. Почти няма вот, който да не се е оказал налудничав. И категорично няма депутат без нездрави интереси и нездрави зависимости. Трето, избраните с налудничави вотове управници се грижат изключително разумно за себе си, което показва, че лудостта на електората им се отразява здравословно. Пък той като е Мунчо, да е жив и здрав!
