След 117 години съществуване фиксираният курс на суровината, един от основните елементи на пазара на сребро в Лондон, чийто годишен оборот се оценява на 1.6 трлн. щ. долара – отива в историята. Той се появява в края на ХIХ в., когато шепа лондонски дилъри се договарят да се събират всеки ден, за да определят цената на „дяволския метал“. За последен път фиксингът ще бъде обявен на обед на 14 август, официално информира на 14 май компанията администратор на изчисляването му – London Silver Market Fixing Ltd. Дотогава „Дойче Банк“, „Ейч Ес Би Си холдингс“ и „Бенк ъф Нова Скотия“ ще запазят членството си в нея. Решението е следствие от засиления контрол на европейските и щатските регулатори върху начина, по който се формира цената на скъпоценните метали след избухналите скандали за манипулациите на лондонските междубанкови лихвени проценти ЛИБОР и след разследването за потенциални злоупотреби на валутния пазар.
Определянето на фиксирана цена на среброто става всеки ден по пладне, когато тримата членове на London Silver Market Fixing Ltd. се свързват помежду си по телефона и обявяват какво количество метал искат да продадат или да купят за клиенти, както и за собствена сметка. Търговците препредават промените на търсенето и предлагането на потребителите и приемат нови заявки при промяна на цените. Първият сребърен фиксинг е бил изчислен през 1897-а в офиса на „Шарпс енд Уилкинс“. В него са взели участие дилъри на „Моката енд Голдсмит“, „Шарпс енд Уилкинс“, „Пиксли енд Абел“ и „Самюел Монтагю енд ко.“ Процесът се „телефонизира“ през 1999-а.
Виновникът за промяната е „Дойче Банк“, която на 29 на април уведоми, че ще се оттегли от ритуала за определяне на референтната цена на среброто и на златото, защото ограничава участието си в търговията с борсови стоки и суровини. Агенцията за финансово управление на Обединеното кралство пък помолило германския кредитор да остане още три месеца, за да няма сътресения при отпадането на фиксинга. През този период ще се направят и консултации с клиенти и пазарни участници с посредничеството на Лондонската асоциация на пазара на благородни метали. В хода им ще стане ясно дали ще се търсят алтернативи на индекса. Една от тях е референтните цени да се изчисляват на база на фючърсните котировки на извънборсовия пазар за сребро. Другата е в процеса на определяне на индекса да се включи Лондонската метална борса, на която навремето се търгуваха сребърни контракти.
Такива референтни цени се определят също и за златото, за платината и за паладия. Сега възникват въпроси и за тяхното бъдеще, особено за златния фиксинг. „Дойче Банк“ се оттегля и от него, но той ще продължи да съществува, защото останалите четирима членове остават в играта. Това са „Бенк ъф Нова Скотия“, „Ейч Ес Би Си“, „Барклейс“ и „Сосиете женерал“.
Прекомерният интерес на регулаторите към тези сделки потъмни блясъка на престижните някога референтни цени на благородните метали. Щатски адвокати са завели над 20 граждански иска с обвинения, че банките манипулират златния фиксинг. Твърдения за банкерски нарушения на пазара на сребърни фючърсни контракти пък предизвика петгодишно разследване на щатската Комисия за търговия на стокови фючърси. То приключи миналата година, без да бъдат открити нарушения.
