Американската Комисия по ценни книжа и фондови борси и Федералната агенция за гарантиране на депозитите (FDIC) са поредните финансови регулатори, които разследват операциите на спасената наскоро от държавата португалска банка „Еспирито Санто“ (Banco Espirito Santo). Този път под прицела на разследващите са операциите в Espirito Santo Bank, базиран във Флорида филиал на европейската банка.
Обект на проверката са около 40 транзакции, които кредиторът от Маями е извършил с клиенти на друга банка, базирана в Панама – ES Bank Panama, също част от семейната империя. „Тези сделки нарушават вътрешните политики на банката, защото са извършени директно с клиенти, а не чрез кредитора“, заяви говорителят на клона в Маями Динди Йокел.
Мултинационалните усилия да се разплетат тайните финансови връзки на бизнес империята показват още, че в продължение на две години португалската банка Espirito Santo тайно е отпускала пари на своя мажоритарен акционер – Espirito Santo International (ESI). Според документите кредиторът е предоставял на ESI недекларирани заеми чрез панамската ES Bank Panama. И точно тази експозиция към компанията майка натежа на кредитора и доведе до неговото спасяване през август.
„Разкриха се много неправилни неща, а сега се опитвам да поправя това“, посочва пред „Уол Стрийт Джърнал“ Фредерик Райнхард, председател и главен изпълнителен директор на банката. Райнхард се присъединява към Espirito Santo Bank през 2012 г. и казва, че е докладвал на финансовия регулатор за сделките с Панама веднага след като са били разкрити през миналата година.
Банката в Маями има само един клон, разположен в 36-етажен небостъргач, собственост на друга компания на Espirito Santo. Финансовата институция обслужва предимно богати южноамериканци, като им помага да управляват своето богатство и да инвестират в недвижими имоти във Флорида. Към края на юни активите на банката възлизат на 751 млн. долара, а нетната печалба за първото полугодие е в размер на 943 млн. долара.
Въпреки своя относително малък размер клонът в Маями е имал важна роля в династията, градена повече от 150 години. След като правителството на Португалия национализира Banco Espirito Santo през 1975 г., семейството създава магазин в Маями, за да възстанови бавно своя бизнес – процес, който завърши с изкупуването на португалската банка обратно от правителството през 1991 година.
В сагата на семейство Еспирито Санто обаче стои мрежа от свързани помежду си споразумения за финансиране на компанията майка. Португалските регулатори, които през август спасиха и разделиха на две Banco Espirito Santo, подозират, че в продължение на години семейната империя е използвала финансови механизми в юрисдикции като Люксембург и Британските Вирджински острови, за да издава високорискови ценни книжа, които след това са били продавани на клиентите на банката.
Много от практиките на империята със 150-годишна история са били противозаконни, а гуверньорът на Централната банка на страната Карлус Коща дори описа дейността на кредитора като „мошеническа“. В началото на месеца швейцарските власти също започнаха проверка на базираната в Лозана Banque Privee Espirito Santo SA (BPES), отново част от рухналата семейна компания Espirito Santo.
Оплетената в тайни и скрити сделки история около банката повдига много въпроси за надзорните практики на Централната банка на Португалия. Случаят разклати доверието в регулаторите, чиято вина се крие в невъзможността да предотвратят един от най-големите финансови фалити в Европа, който ще остави след себе си загуби за близо 10 млрд. евро.
Но ако оставим настрана пропуските в надзора, има нещо по-интересно, което прави впечатление в тази история – как правителството, регулаторите и централната банка взеха решение първо да спасят банката и парите на вложителите, а след това да разследват нейните мръсни сделки. И каквото и да покаже това разследване, виновните ще понесат последствията си, а парите на клиентите ще останат непокътнати. За разлика от сходната ситуация в българския банков сектор, при която нито се спасява банката, нито вложителите.
