Запасите от природен газ в хранилището в Чирен ще бъсат увеличени до 450 млн. куб.м. Това съобщи министърът на икономиката и енергетиката Васил Щонов пред журналисти по време на отбелязването на завършването на първи етап от изграждането на инфраструктурата на Икономическа зона София-Божурище.
"Запасите в Чирен биха стигнали за около 120-130 дни в случай на спиране на газовите доставки от Русия", допълни министърът. Сега в хранилището има почти 413 млн. куб. метра газ. Пълният му капацитет е около 500 млн. куб. метра, но те не могат да бъдат използвани изцяло по технически причини.
Дневно от хранилището обаче могат да се черпят по около 4 млн. куб. метра, заради което се подготвя план за действия при евентуална газова криза, поясни Щонов.
При спиране на руските доставки на синьо гориво топлоцентралните ще преминат в режим на работа на мазут. Самите централи поддържат запаси от мазут за около седем дни, след което суровината ще им се доставя от друго място.
„В по-дългосрочен план трябва да се работи за разширяване на съоръжението в Чирен, както и да се проучат други находища на газ в страната“, каза още Щонов.
Междувременно той посочи, че продължават преговорите с Гърция за реверсивни доставки на газ, но не коментира кога очаква да приключат те.
Икономическият министър коментира и темата за увеличението на цената на тока от 1 октомври. По думите му допълнителните постъпления в Националната електрическа компания (НЕК) от ръста на цената ще покрият малка част от дефицита в енергетиката. Щонов посочи, че домакинствата няма да понесат цялата тежест от повишението на цената, за което от министерството се подготвят конкретни стъпки. В дългосрочен план се предвижда при ново увеличение на цената на електричеството да се активира специален фонд за подпомагане на енергийно бедните домакинства.
По повод на протеста на миньорите в мина „Черно море“ Васил Щонов заяви, че Националната електрическа компания и Министерството на икономиката и енергетиката не могат да повлияят за изплащането на заплатите на миньорите.
Министърът припомни, че НЕК е разплащала средно 53% от задълженията си към контрагентите ѝ. ТЕЦ Сливен е получавала по над 70% от задълженията на НЕК към топлоцентралата. Според Щонов топлоцентралата може да се разплати с мината, но решението трябва да се вземе от ръководството ѝ. Щонов допълни, че при получаване на постъпления в НЕК парите се разпределят пропорционално между всички контрагенти на компанията.
