Навремето в училище имах учител по музика – Иван Якимов. Колчем ни видеше да драскаме по чиновете, здраво ни опъваше ушите и ни караше да пишем по сто пъти в тетрадките си „Имената на глупците висят по стените“. После разбрах, че това било латинска сентенция и в оригинал звучи така Nomina stultorum scribuntur ubique locorum. Както и да е. Сетих се за Якито (както всички му викахме) покрай шумотевицата, която се вдигна тази седмица около поредното омаскаряване на паметника на Съветската армия в градинката между Орлов мост и Ректората и последвалата остра реакция на руското министерство на външните работи.
Оказа се, че в навечерието на 9 септември полицаите хванали в акция и арестували две дами и също толкова на брой господа, докато довършвали надписите „Окупатори“ и „Седемдесет години подмяна“ по ниските части на монумента. Вместо обаче да се засрамят от това, което правят, една от извършителките – Марта Георгиева, размахала документ, че е кандидат за народен представител от листите на Реформаторския блок, позовала се „на имунитета“ си и заявила, че ставащото на паметника било нейна инициатива по политически причини. Личи си, че не са имали учител като моя, когато е трябвало, не са писали и латинската сентенция.
Само да не помислите, че съм комунист – опазил ме Господ! Ама това, че си кандидат-депутат, не ти дава право да се „изходиш“ (да ме прощава главната ми редакторка) на един паметник.
Все пак той е вдигнат в чест на обикновения руски войник, дал живота си за освобождението на Европа от нацистката заплаха и поне към неговата кръв и пролятите за съветските солдати майчини сълзи дължим някакво, пък макар и чисто човешко уважение. В този ред на мисли интересно ми е дали въпросната кандидат-депутатка би написала „Агресори“ или „Убийци“ на паметника на американските летци, загинали в небето над България, докато са бомбардирали София през Втората световна война – той се намира точно до посолството на САЩ в София? По официални данни при бомбардировките загиват 1243-ма жители на столицата, 1355 са ранени, а разрушените сгради са над 5300, главно в центъра на града.
Спомням си, че преди време прочетох една много хубава мисъл по този въпрос: „Развитите и интелигентни нации рядко изграждат спорни, исторически паметници, но веднъж създадени, даже и при промяна на историческата истина и фактите ги запазват като историческа стойност и място за поука и разсъждение ! Правят от тях музейна ценност, места за поклонение и туризъм!“ Паметниците са си паметници, те с никого не воюват, не водят и политически спорове!
В края на юни тази година във Франция бяха открити три паметника на руски войници, загинали на територията на страната по време на Наполеоновата кампания през 1814 година. Първият е открит в гр. Реймс на територията на историческия музей „Свети Реми“, където по време на Първата световна война е била разположена болница, в която са се лекували и руски войници. Другите два монумента са поставени в градовете Бержер-Ле-Вертю и Фер-Шампенуаз. Излиза, че французите са по-будали от нас, като почитат паметта на войни, смазали мечтата им за световно господство?
И още един пример. В африканския град Котону – икономическата столица на Бенин и най-големия град в страната, има паметник на вожда на българския комунизъм Георги Димитров. Той се намира на площад „България“, а жителите на африканския град го наричат „Татко България“. Паметникът е издигнат в началото на 80-те години в благодарност от бенинския народ към нашата родина за това, че сме финансирали асфалтирането на улиците на Котону. Хората в Бенин едва ли знаят кой е Георги Димитров, но в началото на тази година и те боядисаха паметника – само че по артпроект, в естествени цветове и с едничката цел той да бъде запазен.
А ние какво направихме – бутнахме си мавзолея, окрадохме грифоните от паметника на Левски и музея на връх Шипка. Явно онова, което се говори за културата на модерния българин във вицовете, е съвсем вярно. Сещам се за един анекдот, дето двама нашенци отишли да разгледат Хеопсовата пирамида. Вътре задух, прах, теснотия. Зяпали, зяпали, пък се отегчили. „Айде, пиши к.р!“ и да бегаме, че тука не се издържа“, предложил единият. Просто култура!
