Решението на Европейската комисия да обяви скандалните заменки на гори за държавна помощ, за което у нас разбрахме преди седмица, се очаква да бъде публикувано в официалния вестник на Евросъюза и на сайта на Еврокомисията до десетина дни. Но запознати със същността на документа съобщиха за в.“БАНКЕРЪ“, че в него категорично ще бъде обявена за незаконна схемата за държавно подпомагане на частни лица, която е несъвместима с правилата на общия пазар на общността. На преден план в документа бил подчертан фактът, че изборът на бенефициенти е направен абсолютно неправилно и непрозрачно и на практика те са били поставени в привилегирована позиция спрямо всички участници в пазара, което им е дало конкурентно предимство.
В крайна сметка става ясно, че Европа очаква от страната ни да поеме задължение да си прибере обратно тези имоти или да поиска от сегашните им собственици да доплатят цената им в съответствие с реалните пазарни стойности към момента на сключването на тези сделки. Еврокомисарите по всяка вероятност ще ни поставят срок от около шест месеца, през който българската държава трябва да предложи методика за оценка на тези гори. Тя трябва да бъде одобрена от Брюксел и едва тогава бенефициентите ще могат да избират дали да доплащат за получените терени, или да ги връщат.
Според Свилен Овчаров от гражданското сдружение „Зелените адвокати“ най-подходяща в тази ситуация е методиката, която се прилага при отчуждаване на имоти за големи инфраструктурни проекти. Полезното при нея е, че вече има дългогодишна съдебна практика по въпроса и тя трудно може да бъде заобиколена. Тук правилата са ясни – прави се средна оценка на извършените покупко-продажби на съседни имоти (най-близките по време и място сделки) в период от 3-6 месеца към датата на спорната сделка. В този случай оценките трудно могат да бъдат манипулирани, ако държавата наистина поиска да отстоява позициите си. Овчаров каза пред в. „БАНКЕРЪ“, че сдружението вече е предложило на Европейската комисия да избере именно този метод.
Разбира се, дори това предложение да бъде одобрено,
то може да се препъне
пред реалностите в нашия имотен пазар. Нека припомним, че по-голямата част от имотите, които частниците са предложили за замяна, се намират из трънаците в пустеещи райони на държавата ни и едва ли за тези терени са били сключвани други сделки освен тези, за които става дума – да ги представят срещу апетитните парцели в планинските курорти и по Черноморието . Ако някой сериозно се заеме с тези случаи, няма да бъде особен проблем да докаже, че стойността на имотите при реализацията на самите сделки, когато те са били изкупени (очевидно с единствена цел замяна), е била нищожно ниска в сравнение с тези на имотите, които отбрана част бизнесмени са получили от държавата.
Вестник „БАНКЕРЪ“ започна да пише по тези въпроси още през 2007 година. В архивите на редакцията могат да се намерят материали, в които много детайлно сме „транжирали“ философията на това ограбване, а тя беше водеща доста години наред. За съжаление, тя намери проявление още от 2002-2003-а, но сделките, които са сключени преди влизането ни в Евросъюза (през 2007-а), не подлежат на санкциите на общността.
В тази връзка обаче не можем да не припомним, че през 2002-а без никакви мотиви Министерският съвет предложи промяна в Закона за горите, която даде възможност държавен горски фонд да бъде заменян с частен горски фонд. В началото на 2003-а това предложение бе утвърдено от парламента въпреки съпротивата на няколко неправителствени организации. В края на същата година бе приета и наредба за оценка на горските територии, която на практика има административен характер и оценява основно горите като дървесина. Тя няма връзка с реалната пазарна стойност на заменените терени след потенциална промяна на тяхното предназначение.
Със старта на надуването на имотния балон тази форма на търговия между държавата и отбрани частници започва да придобива нечувани размери. Започват
да изплуват сделки за заменени дюни по Черноморието
(водени като горски фонд) с издънкови гори във вътрешността на страната (изкупувани за по 100-250 лв. за декар). Дюните освен че са уникална природна забележителност, имат в този момент изключително висока пазарна цена – на първа линия на плажа частни терени със сходно разположение са продавани на цени от по 500 лв. за кв. метър. Именно те са заменяни със сходни (или малко по-големи) по размери терени из трънаците.
Сега обаче голяма част от тези сделки ще минат в графата – „подходящ момент“, тъй като не подлежат на преразглеждане. Но дори държавата да успее да си върне част от загубите, нанесени от онези 132 сделки, които Европейската комисия ни налага да преразглеждаме, все ще е нещо.
Въпреки че еврокомисарите след близо пет години успяха най-сетне да проумеят за какво точно иде реч, те все пак са „пожалили“ някои от собствениците на заменени горски терени, стана ясно от прессъобщение на комисията. Тези, които са сключили сделки като физически лица, няма да подлежат на санкция, ако не са използвали горите за стопанска дейност. Нещо, което в повечето случаи е почти невъзможно, тъй като предназначението на тези терени отдавна е променено, а голяма част от тях вече са препродадени на големи инвеститори.
Другите сделки, които отпадат в резултат на санкциите, ще бъдат тези, при които разликата не надвишава 200 хил. евро в полза на частника.
Като се разгледа списъкът с всички проверявани от Еврокомисията замени, обаче става ясно, че тези , които би трябвало да се измъкнат сухи от водата, са нищожно малко.
И ако въпреки категоричността на решението на Еврокомисията България продължава да се ослушва и да протака действията, които трябва да предприеме, и ако не спази сроковете, определени от Брюксел, ще си платим доста солено за хитрината. В този случай обаче, ако по всички тези сделки не бъде взето решение в срок и инвеститорите не доплатят разликите в реалните оценки на терените или да върнат парите, тогава държавата ще трябва да заплати за всяка една сделка размера на прецененото като държавна помощ по… три.
