Всяка година на 14 септември Българската православна църква отбелязва Въздвижение на Светия Кръст Господен по-популярно като Кръстовден. По стар обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благоденствие.
Хората наричат празника Кръстовден не само заради "честния кръст", а защото денят "се кръстосва с вечерта" – настъпва равноденствие, жените кръстосват (загърлят) цветята в градината, а мъжете си пазят кръста поради застудяването. Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето "тръгва назад" и настъпва есента.
В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът. Първото откъснато грозде се освещава в черквата и се раздава за плодородие и се спазва строг пост. Свещеник обикаля домовете на вярващите и ги благославя със Светия кръст, поръсвайки ги със светена вода. На този ден се честват лечителите т.нар чакръкчии, които лекуват "пресекнал се кръст", наместват изкълчени и навехнати крайници и "оправят счупени кокали". На обредната трапеза трябва да има зелник с праз лук и печена тиква.
Днес имен ден празнуват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан.
