Пред българското висше образование стоят редица проблеми като основният е, че е скъсана връзката с бизнеса. Този проблем, който от години стои на дневен ред, най-сетне прозря и Министерство на образованието и науката (МОН). На сайта на държавното ведомство бе публикувана Стратегията за развитие на висшето образование на България за периода 2014 – 2020 година.
Според нея младите преподаватели и изследователи са демотивирани, академичният състав е застаряващ и студентите са с ниска мотивация да се занимават с наука и изследователска кариера. Друга част от проблемите са неактуалните учебни програми, наличието на несвойствени специалности в някои висши училища, както и има усложнени и неефективни процедури за акредитация на университетите и субективни критерии.
Все пак като най-голяма слабост се отчита фактът, че връзката между висшето образование и бизнеса е скъсана.
В стратегията за развитието на университетите е записано, че автономията им трябва да се съчетае с институционална отговорност за прозрачност, публичен контрол и академична конкуренция.
В доклада се отбелязва, че трябва да бъде оптимизирана мрежата на висшите училища. Но това трябва да се случи не с административен натиск, а чрез добре обмислени финансови механизми и чрез взаимстването на добри европейски практики за насърчаване на интеграцията и обединението на висшите училища на регионален принцип.
В дългата 37 страници стратегия се споменава, че е налице дубилиране и разпокъсване на професионалните направления между висшите училища.
"През последните десет години с промените в Закон за висшето образование, постепенно се заличи разликата между университети и специализирани висши училища, като на последните се даде право да се наричат университети в дадена област. Липсва разграничение между многопрофилни университети и специализирани висши училища, които обучават студенти само в едно или няколко свързани професионални направления (например технически, медицински, по изкуствата и т. н.)", се споменава в стратегията.
Основната цел на стратегията е през 2020 г. 36% от хората на възраст между 30 и 34 години да имат висше образование. А това може да се случи като се преодолеят няколко сериозни предизвикателства, едно от които е от демографски характер.
До 2016 година трябва да се усъвършенства модела за кредитиране на студенти и докторанти, както и системата за предоставяне на стипендии. Ще се работи и за усъвършенстване на рейтинговата система на висшите училища, за да може да се осигури обективна оценка на качеството на обучението по отношение на нивото на подготовка.
От просветното министерство обмислят да спират субсидията за научна дейност на дадено висше училище със слаби научни резултати. До 2016-2017 година трябва и да се диференцира субсидията за научна дейност за висшите училища въз основа на обективни показатели за научните резултати – брой публикувани и реферирани научни статии в международни бази данни, брой получени цитати, брой подадени заявки за международни патенти.
