Днес България отбелязва 129 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Към официалните чествания в Пловдив ще се присъединят премиерът проф. Георги Близнашки и министрите от служебния кабинет. Стартът ще бъде даден с 39-ия Международен мемориален маратон "Съединение" от площада на град Съединение до едноименния площад в Пловдив.
Пловдивският митрополит Николай ще отслужи тържествен молебен в катедралния храм "Света Богородица. Час по-късно е предвидено поднасяне на венци и цветя пред паметника на Захари Стоянов в Дондуковата градина и пред паметната плоча на майор Райчо Николов до Римския стадион.
Преди началото на церемонията на пл. "Съединение" в Историческия музей ще бъде открита изложбата "Светът на Яворов", посветена на 100-годишнината от смъртта на поета. Точно в 20.30 часа започва тържествената заря-проверка. Дни преди празника започна подготовката и за неговото посрещане, като паметникът на Съединението беше изкъпан с 15 литра цитрусов шампоан.
София ще отбележи Деня на Съединението с редица изложби. В Националният военноисторически музей се открива изложба „София – столица на съединена България“. Именно на 6 септември София става столица на съединена България. Изложбата пресъздава атмосферата и живота в младата столица по онова време, а уникални фотоси разкриват духа на града от 80-те години на XIX век.
Представени са емблематични сгради, символи на държавността, различните религиозни храмове, както и изгледи от София. Разказът на снимките, представени в изложбата, ще бъде обогатен и от спомените на съвременници на Съединението. Още един щрих към увлекателната история добавят и интересни експонати от тогавашна София. Част от изложбата е документалният филм на Светослав Овчаров „Часът на нашето Съединение“.
Денят на Съединението е една от бележитите дати в новата българска история, едно от най-дръзките и най-достойни събития в развитието на българската държава. Съединението е чисто българско завоевание без външни подбудители, крепители и защитници. Това е първата категорична заявка за самостоятелно, равноправно участие на българите в модерната история на Европа и първия ясен знак за европейските политици, че трябва да се съобразяват с млада България.
На 6 септември 1885 г. веднага след провъзгласяването на Съединението, на разделените по силата на Берлинския договор Източна Румелия и Княжество България е сформирано Временно правителство начело с д-р Странски, което поема управлението на Областта до пристигането на княз Александър I Батенберг. Временното правителство обявява военно положение в Източна Румелия и издава заповед за мобилизирането на мъжкото население, годно да носи оръжие. Заедно с това се отправя покана до княз Александър I Батенберг да поеме управлението на обединена България.
На 8 септември княз Александър I Батенберг издава манифест, с който приема Съединението и се обръща с призив към нацията да защити с всички сили святото дело.Получава се рядко срещан синхрон между действията на монарх, правителство, парламент и обществено мнение. Временното правителство е разпуснато и на негово място се назначава Княжеско комисарство. Запазват се всички учреждения на Източна Румелия, с което се подчертава, че юридически областта функционира, а редът в нея е запазен и без опеката на Високата порта.
Успешното осъществяване на акта от 6 септември 1885 г. поставя Княжество България в усложнено международно положение. Само 6 години след подписването на Берлинския договор, българите, без да се съобразяват с интересите на която и да била сила, заинтересувана от балканското статукво, отхвърлят позорните му клаузи и на практика обезсилват половината от постановленията му.
Българските политици поставят Европа пред свършен факт, но факт, които трябва да бъде юридически узаконен от дипломацията на Великите сили. След като княз Александър I подкрепя Съединението и след края на последвалата Сръбско – българската война, България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация и милиция.
