Общественият натиск за решаване на проблема с Групата КТБ накара БНБ да излезе от черупката си и в специално прессъобщение да обоснове действията си, предприети спрямо поставените под специален надзор банки. Публикуваме го със съкращения заради големия му обем.
„До поставяне на КТБ под специален надзор на 20 юни 2014 г. и на ТБ „Виктория“ на 22 юни 2014 г. се стигна поради причини изцяло независещи от БНБ – масираното теглене на средства, довело до искане от техните ръководства до БНБ за поставянето им под специален надзор. Фактите, обстоятелствата и хронологията на събитията са добре известни и многократно дискутирани в публичното пространство.
Както е известно, на 14 юли 2014 г. при президента на Република България се състоя среща, на която участваха представители на основните парламентарни политически сили в 42-ото Народно събрание, предишното правителство и БНБ. На тази среща не бе подкрепено предложението на БНБ и правителството за приемане на Закон за преструктуриране на КТБ, разработването на който се налагаше поради липса на законодателство за преструктуриране на банки в България (виж стр. 6). В изготвения законопроект бяха използвани някои инструменти за преструктуриране, предвидени в новата Директива 2014/59/ЕС за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, чието въвеждане в българското законодателство предстои до края на 2014 година. Предлаганото преструктуриране на КТБ, предварително консултирано с Генерална дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия на среща, проведена в Брюксел на 8 юли 2014 г., представлява утвърден и работещ през последните години европейски модел, който само преди дни беше приложен в подобен вариант отново и в Португалия при спасяването на „Банко Еспирито Санто“ – втората по големина банка в тази страна. Следва да се отбележи, че предложеният модел не предвиждаше използване на публични средства за изплащане на влоговете над гарантирания размер, а създаване на жизнеспособна институция, която да продължи да обслужва своите клиенти.
Отхвърлянето на предложеното преструктуриране на дейността на групата КТБ не позволи на 21 юли да бъде подновено пълноценното обслужване на клиентите на банковата група КТБ, въпреки че на по-ранен етап мнозинството представители на парламентарните сили бяха се ангажирали с подкрепа за отварянето на КТБ на 21 юли (дата, която не бе избрана едностранно от БНБ, а бе резултат на съгласие между политическите представители, правителството и БНБ).
Както публично беше оповестено на 11 юли 2014 г., в резултат от възложената частична проверка на активите, извършена в срок от десет дни, назначените одитори не можаха да изразят крайно заключение и да дадат оценка за кредитен портфейл на КТБ в размер от 3.5 млрд. лв. (от общия кредитен портфейл в размер на 5.4 млрд. лв.) поради липса на достатъчно информация и документи. При наличните съмнения в качеството на кредитния портфейл с цел да се осигури по-надеждна информация за вземането на решенията за бъдещето на банката БНБ организира продължаване на работата по оценката на активите. Този процес ще отнеме повече време, а също така ще наложи в крайните оценки да се отчетат и текущите затруднения на кредитополучателите. Това са силно забавящи процеса обстоятелства, също непредизвикани от БНБ.
Преди да се направи ясна оценка на качеството на активите и капиталовата адекватност на КТБ, не е възможно да бъдат взети никакви законово обосновани и обвързващи решения за бъдещето на банковата група КТБ.
Българската народна банка се отнася с разбиране и уважение към загрижеността в много от изказаните мнения на експерти, синдикални и работодателски организации, независимо от необосновано агресивния тон на част от тях. Наред с това обаче е много важно да не се създават нереалистични публични очаквания за мигновени и едва ли не „магически“ опции за разрешаване на проблема около банковата група КТБ.
Към настоящия момент КТБ и ТБ „Виктория“ продължават да имат огромен недостиг от ликвидни средства, необходими за изплащане на задълженията към депозантите и другите кредитори, които са съответно в размер на около 6.3 млрд. лв. за КТБ и 284 млн. лв. за ТБ „Виктория“. Поради тази причина не са налице условия за излизане от процедурата на специален надзор, под който двете банки са поставени, тъй като няма осигурени достатъчно ликвидни средства, с които банките да посрещнат потенциално ново масирано изтегляне на депозити от техните клиенти.
Що се отнася до някои твърдения, че на КТБ е следвало да бъде предоставена държавна помощ по одобрената от ЕК на 29.06.2014 г. схема за ликвидна подкрепа на българските банки, следва да се има предвид, че предоставянето на държавна помощ в страните от Европейския съюз се извършва от правителствата на държавите членки съобразно строги и ясни правила, които не могат да бъдат нарушавани. В тази връзка следва да се има предвид Съобщение на Комисията относно прилагането от 1 август 2013 г. на правилата за държавните помощи към мерките за подкрепа на банки в контекста на финансовата криза (2013/C 216/01). Основно изискване е държавна помощ в ЕС да се предоставя единствено на платежоспособни и икономически жизнеспособни банки (б. ред. – да не забравяме, че когато ръководството на КТБ потърси ликвидна подкрепа от БНБ, банката си бе съвсем жизнеспособна. Нямаше обаче бърза реакция от БНБ и правителството за оказване на такава подкрепа).
Както към момента на одобрената от ЕК на 29.06.2014 г. схема за ликвидна подкрепа на българските банки, така и към настоящата дата, в условията на продължаващите съмнения в качеството на активите за КТБ не може да се направи категорично заключение, че отговаря на изискването за платежоспособност, поради което не са покрити всички задължителни условия за получаване на държавна помощ, съгласно одобрената от ЕК на 29.06.2014 г. схема за ликвидна подкрепа на българските банки.
По отношение на настойчивите искания за незабавно изплащане на гарантираните депозити следва да се има предвид, че гарантираните депозити съгласно действащото българско законодателство се изплащат след отнемане лиценза на банката.
Освен това, гарантираният размер на влоговете в КТБ е в размер на 3 684.6 млн. лв., а в нейното дъщерно дружество ТБ „Виктория“ е в размер на 55.1 млн. лева. Към 31.07.2014 г. натрупаните във Фонда за гарантиране на влоговете в банките наличности от премийни вноски са в размер на 2 103.6 млн. лева. Недостигът по отношение общо необходимите средства за изплащане на гарантираните влогове на клиенти на КТБ и ТБ „Виктория“ е в размер на 1636.1 млн. лв., като към настоящия момент в държавния бюджет няма заделени средства за покриване на недостига. Общоизвестен факт е, че политическите сили в 42-ото НС отказаха да подкрепят предложението на президента на Република България за актуализация на държавния бюджет в това отношение, за което действие БНБ също не би могла да носи отговорност. Очакваме това да бъде приоритетна задача на 43-ото НС.
В заключение обръщаме внимание, че всички частни или партийно мотивирани опити за натиск върху общественото мнение и върху институциите, ангажирани с проблемите, породени от затрудненията на КТБ, могат само да навредят на процеса на дефиниране и прилагане на адекватни мерки.“
Сметки
Редакцията на в. „БАНКЕРЪ“ получи от достоверни източници последните данни за привлечените средства на КТБ. Общият им размер по информация от последната седмица е 6.5 млрд. лв. – със 700 млн. лв. по-малко от сумата, посочена в съобщението на БНБ. От тези 5.6 млрд. лв. 141 млн. лв. са задължения към финансови институции. Други 3.6 млрд. лв. са гарантираните влогове и сметки на граждани и фирми. Още 1.6 млрд. лв. се дължат на граждани и фирми над гарантирания размер. Останалите 259 млн. лв. са задължения към администрацията и акционерите на банката.
По тази логика пълното покритие, което трябва да осигури една ликвидна подкрепа за банката, е 5.2 млрд. лв., защото останалите задължения могат да бъдат предоговорени. Ако към усилията за подкрепа на Групата КТБ се присъедини Фондът за гарантиране на влоговете, общият размер на пълната ликвидна подкрепа, която трябва да осигурят сегашните акционери и външни инвеститори, значително намалява.
