Мнозинството европейци смятат, че обществата им са много по-неравнопоставени , отколкото са в действителност. За разлика от тях американците са убедени, че в страната им съществува по-голямо равенство, отколкото е на практика. Проучване на доктор Юдит Ньюс от икономическия институт IW в Кьолн хвърля нова светлина върху политическите предизвикателства, произтичащи от данъчната политика, разпределението на доходите и социалното равенство. То бе представено на петата конференция по икономически науки на нобеловите лауреати, която се състоя от 19 до 23 август в Линдау.
Доктор Ньюс сравнява действителните и предполагаемите равнища на личните доходи в САЩ и в 23 държави от Европейския съюз, като използва икономически данни и обзор на международните социални нагласи. Те показват, че в Съединените щати над 30% от американците получават чисто между 0% и 60% от средните доходи за страната. Но мнозинството смята, че делът на най-бедните е 24 процента. В Германия преценяват, че 6.6% от населението принадлежат към най-богатия слой на обществото, а 25% – към най-бедния. Реалните цифри обаче са съответно 3.3% за лицата с чист доход над 250% от средния месечен, а 15.6 на сто получават между нула и 60 процента.
Според доктор Ньюс в известна степен това разминаване е свързано със социалната мобилност в Щатите, като тамошните жители отделят по-малко внимание на неравенството, ако са убедени, че се изкачват по стълбицата на личните доходи. Сравнително ниската им загриженост за социалното равенство пък обяснява защо натискът за преразпределение на данъците е по-нисък отвъд Океана, отколкото на Стария континент.
В Европа пропастта между представи и действителност е особено дълбока в бившите комунистически държави, чиито граждани са убедени, че са „много по-малко равни“, отколкото на практика. Проучването отива дори още по-далеч и се спира върху равнищата на безпокойство от социалното неравенство. Те са много по-високи във Франция и Германия, отколкото в Испания и Великобритания – над 50% от германците и 79% от французите смятат, че разликите в личните доходи са прекалено големи срещу около 30% от британците и испанците.
Основните изводи на анализа са особено полезни за политиците, които разработват системите за данъчно облагане и за преразпределение на държавните приходи, защото действителните равнища на неравнопоставеност са много по-маловажни за избирателите, отколкото представите им за социално неравенство.
