С няколко неща ще бъде запомнено отишлото вече в историята 42-оро Народно събрание. То живя най-малко в сравнение с всички други от началото на демократичните промени -едва 442 дни, но при все товаотново имаше ренегати и хамелеони. Става дума за депутатите, попаднали в парламента от изборните листи на една партия, след което преминали в редиците на друга.
Това, разбира се, не е голяма изненада. Подобни „високи“морални достижения имаше и в 41-вия парламент, когато цели 18 народни избраници се отрекоха от собствената си формация. Някои от тях като Дарин Матов, Димитър Колев, Димитър Чукарски и Марио Тагарински се отцепиха от РЗС и разбиха парламентарната група на Яне Янев. Венцислав Върбанов от Синята коалиция и други 11 народни представители от „Атака“също станаха независими. Всички те обаче после вкупом започнаха да гласуват според показалката на ГЕРБ. И как няма, след като оттам им връщаха като награда личната им депутатска държавна субсидия.
Без съмнение част от отцепниците тогава успяха да препечелят някой и друг лев отгоре на „скромната“депутатска заплата, но каквото било -било. Нито РЗС, нито Синята коалиция успяха да натежат на кантара на следващите избори. Единствено ренегатите от „Атака“могат да съжаляват, защото останалите лоялни на Волен Сидеров успяха пак да се намърдат в сградата на съединението.
В последния парламент само шестима души се „отлюспиха“от своята партия. Но и нямаше време за повече. По-интересното е, че посоката на движение беше друга. Вместо към управляващите от БСП или ДПС, както се случи при мандата на ГЕРБ, имаше забежки към извънпарламентарната „България без цензура“ на бившия телевизионен водещ Николай Бареков.
Пръв своята партийна окраска смени герберът Георги Марков, напускайки групата на Бойко Борисов на 3 декември миналата година. За действията си той получи аплодисменти от някои народни представители, а лидерът на РЗС Яне Янев го обвини, че е взел между 200 и 500 хил. лева. Седмица след това, на 10 декември, по същите стъпки тръгна Светлин Танчев, който от гербаджия стана безцензурник, защото, видиш ли, месеци наред осъзнавал, че се отдалечавал от своите ценности. На 17 февруари 2014-а от ГЕРБ и Народното събрание си „би камшика“ и бившият шеф на Националната агенция за приходите Красимир Стефанов. Той пожела да му бъдат прекратени депутатските пълномощия с мотива, че „иска да се съхрани като експерт“. За Стефанов имаше сериозни съмнения, че също ще отиде при Николай Бареков, защото бившият телевизионен водещ е кръстник на най-малкото му дете, но това не се случи. А и на 26 февруари лидерът на Земеделския народен съюз Румен Йончев се изнесе от „Коалиция за България“, за да стане глас на „България без цензура“ в парламента.
Политическото хамелеонство продължи с Даниел Георгиев. Той, клетият, не стана известен със своята усилена парламентарна дейност, а с това, че за около 24 часа цели четири пъти успя да смени партийните си цветове. Първоначално Георгиев реши да напусне ГЕРБ и подаде заявление в Народното събрание. След това сподели, че му се иска да остане в партията. И написа втора молба, с която да анулира първата за напускането си. Георгиев самоопредели реакцията си като „нестандартна“, а целта – „за да затвърди доверието в хората около себе си“. Каквото и да е искал да каже, в крайна сметка сапунката свърши. Той бе изгонен от Бойко Борисов и политически свободен, кацна яко дух во виде голубине в Бургас на предизборната кампания на Бареков. Така на 28 май Георгиев стана четвъртият депутат, напуснал парламентарната група на ГЕРБ, и третият от нея, присъединил се към новия политик от Пловдив.
Напускането на една парламентарна група и подкрепата на друга при днешната ни политическа действителност дори не изглежда странно и нечистоплътно, а си има и своето логично обяснение. Бившият заместник-председател на „България без цензура“Ангел Славчев твърдеше, че шефът му Николай Бареков му е предлагал по 20 хил. лв. на месец, за да си държи езика зад зъбите, да кротува и да не издава какво се случва във формацията. Не бива да забравяме и откровенията на пловдивския бизнесмен Атанас Червенков, че всички новодошли в нея се назначават на заплата. Миризмата на парите може би успя да привлече и двама депутати от „Атака“ – Димитър Аврамов и Гален Монев. Вторият обясни, че планирал раздялата със Сидеров да съвпадне с края на парламента. „Не исках по никакъв начин да бъде обвинен, че съм подменил вота на избирателите на партия „Атака“. Не искам да говоря нищо лошо, защото съм бил дълги години в нея“, каза Монев вече като част от Барековата формация. Той не пропусна да добави също така, че правел всичко това за България и защото оставал убеден патриот и националист. След тази изповед половината държава сигурно се е разчувствала и вечно ще му бъде благодарна.
За разлика от Монев, Димитър Аврамов смени своята политическа принадлежност в края на юли с по-малко патос, но пък за него бързо стана ясно, че ще води партийната листа на ББЦ в Разград.
Всъщност трансферите на депутатите от „Атака“ към „България без цензура“ може да се разчетат и като инстинкт за самосъхранение и опит за спасяване на политическата им кариера, предвид скромната подкрепа, отчитана от социолозите за партията на Волен Сидеров. Въпросът сега е дали при стеклите се в последно време обстоятелства ще има нови отцепници преди изборите и колко от тях ще могат да попаднат в челните места на листите на „България без цензура“? Иначе за след вота всичко е ясно.
