Ако изборите за Народно събрание бяха сега, повече от 23% от всички запитани заявяват, че биха гласували за ГЕРБ, близо 16% – за БСП, почти 8 на сто – за ДПС. „България без цензура" и партньорите й събират близо 5% електорална подкрепа, Реформаторският блок е над 4%, новата коалиция на НФСБ и ВМРО е с повече от 3% от всички имащи право на глас. Следват АБВ с 2,4%, „Атака" – по-малко от 2% и др. Около 34% заявяват, че няма да гласуват.
Това са електоралните нагласи, отчетени в редовния „Политически и икономически индекс" на „Галъп интернешънъл". Изследването е проведено между 1 и 6 август чрез пряко интервю по домовете сред 1008 респонденти.
Моментната картина говори за възможно увеличаване на дистанцията между първите две формации. Дали то ще се затвърди зависи от хода на кампанията. ГЕРБ е партията с по-голяма потенциална периферия, инерция от европейските избори и послания, основани на стремежа за пълно мнозинство. Данните отразяват актуалните към началото на август декларативни нагласи и не представляват прогноза за изборен резултат. Електоратите на различните партии се различават в своите възможности за мобилизация.
При БСП тепърва ще се оценява ефектът на действията на новия председател Михаил Миков. ДПС остава на стабилни позиции. „България без цензура" губи от скандалите в последните седмици. Напускането на ВМРО също дава отражение. В същото време ББЦ запазва добри изгледи за присъствие в следващия парламент. Такива изгледи има и Реформаторският блок и новият Патриотичен фронт.
Стартовите позиции на коалицията между НФСБ и ВМРО дават добри реални перспективи за попадане в следващото Народно събрание. Новата формация тепърва вероятно ще набира разпознаваемост и това намалява шансовете на „Атака" за прескачане на бариерата. „На ръба" остава и АБВ.
Мнозинството от оценките за кабинета „Орешарски" са негативни. Близо една трета от запитаните го намират за „изцяло неуспешно управление", а близо една четвърт смятат, че дори да е постигнато нещо, лошото е повече. 15% твърдят, че доброто е повече, а на изцяло положителния полюс са 3 на сто. Има и добро и лошо, не може да се прецени кое е повече, казват 21%. Най-позитивно се изказват привържениците на БСП.
Подобна е картината и по отношение на парламента. Към началото на август парламентът е с 10% доверие и 82% недоверие. И тук с финала на мандата идват и най-ниските оценки.
От началото на годината насам президентската институция е със сравнително постоянни нива на одобрение, които се движат около 30% доверие и около 55% недоверие. През август доверието в президентската институция е 36%, а недоверието – 52%. Данните от следващия месец ще покажат дали става дума за устойчиво укрепване на позициите на президента или само за повишено обществено внимание към институцията. Като цяло доверието в президента остава на ниски в сравнение с предишни мандати нива.
