Ако започне предсрочно изплащане на гарантираните влогове от Корпоративна търговска банка, оздравяването й може да се окаже невъзможно. Това се казва в съвместно писмо на на министъра на финансите Румен Порожанов и на управителя на БНБ Иван Искров до Джонатан Фол, генерален директор на Генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги" на Европейската комисия.
Писмото е отговор на въпросите, зададени от Фол във връзка със състоянието на групата около Корпоративна търговска банка.
Искров и Порожанов уточняват, че парите на вложителите до 100 000 евро са гарантирани от българското законодателство, но ако изплащането им започне преди да е ясен цялостният анализ за състоянието на банката, това може да направи оздравяването й невъзможно, защото ще изгуби голяма част от вложителите си.
Гуверньорът и финансовият министър се позовават на Закона за кредитните институции и Закона за гарантиране на влоговете в банките, които гласят, че изплащането на застрахованите депозити е възможно да стане, когато лицензът на банката е отнет. А в случая с Корпоративна банка това не е така.
В писмото се посочва още, че предложената от ЕК възможност за частичен достъп до депозитите не е уредена съгласно действащото законодателство и затова са неохбодими законодателни промени.
Искров и Порожанов подчертават още, че гарантираните депозити в КТБ са в размер на над 3.6 млрд. лв., а в дъщерната й "Търговска банка Виктория" – 55.1 млн. лева. В същото време във Фонда за гарантиране на влоговете има 2.1 млрд. лева. Това означава, че недостигът за изплащане на необходимите средства е малко над 1.6 млрд. лева.
Тази дупка може да бъде покрита само чрез заем от държавния бюджет с решение на Народното събрание, се казва още в писмото до ЕК и се подчертава, че такива са намеренията на българските власти. Но тъй като в момента парламента не функционира, възможното решение на проблема с недостига може да бъде взето едва след сформирането на 43-ото Народно събрание, след изборите на 5-ти октомври.
В писмото детайлно се описват предприетите процедурите по специален надзор за двете банки, предложените решения от БНБ, както и преговорите между политическите сили при президента Росен Плевнелиев.
