Делото за подкуп срещу районния прокурор от Шумен Румен Пенев отново се връща в Софийския апелативен съд (САС) заради условното му осъждане на 3 години затвор, съобщи „Правен свят“. Състав на Върховния касационен съд (ВКС) с председател и докладчик съдия Вероника Имова и членове Севдалин Мавров и Лада Паунова за втори път връща делото на САС, защото не е съгласен с преценката на въззивния съд, че наказанието на Пенев не трябва да е ефективно. През септември 2012 г. състав на Софийския градски съд (СГС) с председател съдия Атанас Атанасов осъди Пенев на 3,5 години затвор. Той бе признат за виновен, че през октомври 2011 г. поискал подкуп от 25 000 лева от адвокат Найден Николов.
Всичко тръгва от клиент на Николов – Денчо Денев, който се оплакал в прокуратурата заради спор с адвоката за дължим хонорар. В резултат на жалбата, срещу Николов било образувано производство за документна измама.
Адвокатът се свързал с Румен Пенев във връзка с делото. Прокурорът му поискал 25 000 лева, като обещал срещу сумата да упражни влияние върху колегата си прокурор Янко Желязков, за да не повдигне обвинение и да прекрати досъдебно производство срещу адвоката. Защитникът, обаче, казал, че парите са много. Обвинителят намалил сумата на 21 000 лева. Николов се оплакал в полицията и Пенев бе задържан с белязани пари, докато получава сумата.
През юли м.г. САС отмени ефективната присъда и осъди Пенев условно на 3 г. затвор с 5-годишен изпитателен срок. Делото стигна до ВКС, който в края на годината го върна в частта за наложеното наказание, като в решението, подписано с особено мнение от съдия Блага Иванова се казваше, че са „преувеличени опасенията на въззивния съд за опасността подсъдимият да се превърне в жертва на ниската ефективност от справянето с корупцията“.
При повторното гледане на делото САС отново осъди Пенев условно на 3 г. затвор, като процесът се гледа при закрити врата и мотивите на съда за това решение останаха неясни. Делото отново стигна до ВКС след протест на прокуратурата. Подсъдимият и защитата му, от своя страна, са поискали присъдата да бъде оставена в сила. От второто решение на ВКС пък се разбира, че САС напълно е игнорирал указанията за извършване на нова индивидуализация на наказанието на подсъдимия.
„Това нарушение накърнява устоите на правото спрямо предвидената в Конституцията на РБ и в Закона за съдебната власт основна функция на ВКС – да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Това нарушение е напълно самостоятелно и водещо безусловно основание за касационна отмяна“, се посочва в решението.
В него ВКС подчертава, че САС „е положил изключителни усилия, за да убеди всички четящи това решение, че се е съобразил с данните по делото, теорията и съдебната практика, свързани с определящите вината обстоятелства при налагане на наказанието на подсъдимия“.
Като се съгласява с извода, че въпросът за справедливостта на наказанието включва съответствието му с тежестта на извършеното престъпление, ВКС не споделя разбирането на САС, че при индивидуализацията на наказанието преимуществено се отдава значение за постигането целите на специалната превенция.
„Вярно е, че преди всичко условното осъждане трябва да позволи поправянето на самия осъден като преценката на съда убедително трябва да защити извода, че самото условно осъждане е достатъчно за поправянето, предупреждаването и възпирането на дееца, т.е. за неговата лична превенция.Извън това обаче, съдът трябва да обсъди и характера и тежестта на извършеното престъпление, за да направи и вторият извод, че условното осъждане трябва да позволява в съответната степен постигането и на целите на наказанието, включени в генералната превенция- предупреждаване и възпиране и на останалите членове на обществото от подобни прояви. Следователно, ако условното осъждане не може да постигне кумулативно с целите на специалната превенция и целите на генералната превенция, то не може да бъде постановено“, се казва още в решението на ВКС.
