На днешния ден през 1967 г. излиза първият албум на английската група "Пинк Флойд" — The Piper at the Gates of Down (на български: Свирачът при изгрев слънце). Дебютният албум на легендарната британска група е с продължителност 41.25 минути и е единственият с първия китарист и лидер на групата Сид Барет (Syd Barret – вокал, ритъм китара). Плочата, която е типичен пример за психеделичен рок, е издаден както във Великобритания, така и в Америка.
Сид Барет написва повечето композиции за първия албум – The Piper at the Gates of Dawn, чието име е заимствано от книгата за деца на Кенет Грейъм – "Шумът на върбите".
Групата "Пинк Флойд", наричана отначало "Пинк Флойд Саунд" (The Pink Floyd Sound), е основана през 1965 г., първоначално се състои от Боб Клоуз (соло китара), Сид Барет (вокал, ритъм китара), Ричард Райт (клавишни, вокал), Роджър Уотърс(бас китара, вокал) и Ник Мейсън (ударни) и е наречена в чест на двама блус музиканти – Пинк Андерсън и Флойд Каунсъл. В началото групата изпълнява кавъри на балади в стил ритъм енд блус, като напр. Луи, Луи. Тъй като Сид Барет започва да пише музика, повлияна повече от американския сърф рок, психеделичен рок и британската своенравност, хумор и литература, твърдо ориентираният към джаза Клоуз напуска доста стабилната четворка, която остава в тази конфигурация за няколко години.
През март 1967 г. излиза първият сингъл на групата Arnold Layne (Арнолд Лейн), който заема 23-то място в британския хит-парад, но предизвиква малък скандал в пресата и по радиото заради съдържанието. Песента разказва за човек, който краде нощно време бельо от просторите. Вторият сингъл See Emily Play (1967) (Виж как играе Емили) се оказва още по-успешен и достига шесто място в британския хит-парад.
Звукът на групата се втвърдява до известна степен през 1968 г., когато китаристът Дейвид Гилмор се присъединява към нея. През 1969 г. Сид Барет получава психично разстройство, дължащо се на продължителна употреба на халюциногенни средства (особено ЛСД). Състоянието на Барет става все по-малко предсказуемо, концертите на групата стават все по-несигурни и другите членове на групата просто спират да вземат Барет на концертите, а Уотърс и Гилмор заемат мястото му на соло вокал.
След раздялата с Барет, Роджър Уотърс става основен текстописец на групата, а от средата на 70-те той доминира и в композирането на песните, разработва оригинални концепции в критично и търговски признатите им албуми The Dark Side of the Moon (1973), Wish You Were Here (1975), Animals (1977), The Wall (1979) и The Final Cut (1983).
Британската рок група "Пинк Флойд" постига международно признание със своята прогресивна и психедилична музика. Тя се отличава с използването на философски текстове, звукови експерименти, интересни обложки и изпипани до съвършенство шоута, като е една от най-комерсиално успешните и музикално влиятелни групи в историята на популярната музика.
