В кръчмата „При президента“

Migration Image

Прякото телевизионно излъчване от "Дондуков" №2 на поредната сгледа за актуализацията на бюджета със сигурност е бръкнало дълбоко в душата на тези, които до този момент все още са живеели, окрилени от призива "Светът е кръчма – да седнем на една маса". Горчивият извод от видяното е, че дори Плевнелиев да отвори кръчма "При президента", няма кой да му седне на масата.

Очевидно е, че държавният глава НЕ става за тая работа. Този персонаж в многовековната българска кръчмарска традиция носи някои характерни черти, каквито на Плевнелиев липсват. От човека отвъд тезгяха се очаква да разлива по чашите, да следи кой си е опразнил своята, да предлага мезелъци и разни други нещица, които правят живота на клиента приятен и лек, така че, когато получи сметката, с кеф да плати, че и да остави бакшиш. А когато се налага, да удари с юмрук по тезгяха.

Вместо това президентът както винаги беше зает да флиртува с телевизионните камери, създавайки усещане, че всичко, което прави, е добро и за добро. Досущ като втори дядо Либен, който се прехласва пред мисълта си "няма, няма на света по-сладко нещо, отколкото да направи човек добро". В резултат думите му се лееха толкова възпитано, тихо и меко, че от време на време дори се чуваше вътрешният му глас: "Добре изглеждаш.Продължавай. Много хубаво го каза!".

Ако кръчмарят си беше на място, нямаше да се стигне дотам лидерът на партията, която отскоро вече не наричат столетница, а стограмница, да обяви, че се отбил само за едно. След което си тръгва, защото го чака Бузлуджа. И зачервен до пръсване, да тропа по масата, недоволен, че президентът и ДПС му сервират разни ментета с етикет на отлежал консенсус.

Направи впечатление и друго. Колчем новият политик Николай Бареков вземеше думата, човекът, който нявга го венча в кметския си кабинет, почваше нещо да си мърмори под носа. Мнозина зрители останаха с погрешното усещане, че човекът нещо не е наред. Според едно изследване мърморенето под носа ни кара да се концентрираме по-добре. Психолози направили експеримент с доброволци, на които раздали 30 снимки и ги помолили да открият тези с изображение на портокал. Половината трябвало да си повтарят условието наум, а другите – под носа си. Оказало се, че мърморещите се справили със задачата средно с 2 сек. по-бързо. Обяснението се крие в това, че когато даден обект е познат на човека като форма и цвят, назовавайки го, той активира в мозъка си визуалната представа и по този начин умът му работи по-добре.

В каква форма и цвят лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов вижда опонента си Николай Бареков е абсолютна тайна, разбулването на която е по силите само на джипито му. Никой не знае и каква е задачката във връзка с Бареков, която гербер № 1 трябва да разреши по-бързо и по-добре. Макар че някои скандали напоследък ни навеждат към обосновани предположения.

По време на сгледата чухме и възгласи "аман от патетика", "бостан ли беше или горчиво", които дадоха знак какво ни очаква по време на предизборната кампания, а и след това. За по-голяма яснота най-добрият филолог сред политиците Лютви Местан препоръча някаква народна песен, в която "лирическият герой среща изгората си в бостана на Кольо Рашков". Препоръчвам ви да прочетете тази фолклорна песен и ще видите, че седящите тук не можем да бъде припознати, каза лидерът на ДПС.

Местан дори и не предполага колко е прав. Не е нужна някаква си песен за либета в бостана, за да не припознаем начаса седящите на масата при президента. Такава кръчма просто няма.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст