"Колкото повече нещата се променят, толкова повече си остават същите." Прозрението е на френския журналист Алфонс Кар, живял през ХIХ век. Нещо подобно се случва и у нас, два века по-късно. С любезното съдействие на политическите партии от всякакви породи. Ако има мисия, която може да обедини демонстративно различните партийни лидери (обикновено само в НС и пред камерите), то една от тях е ДОсъсипването на журналистиката. Зашеметени от успехите си досега, политиците непрестанно прилагат желанието си да "поправят" нещо законодателно по медийните въпроси. Само от началото на тази година тези начинания са три. И независимо от бъркотията, която обикновено произвеждат, не се отказват.
Очевидно, докато някоя софийска градушка не избие намеренията им, може да очакваме неограничено количество опити като този на група червени депутати, които предложиха, на пръв поглед лаишки, поправки в Изборния кодекс – в частта за медиите. Вносителите на промените – депутатите Стефан Данаилов, Мартин Захариев и заместник-председателят на парламента Мая Манолова, се опитаха да пробутат тихомълком новите параграфи ей-така – в суматохата на последните дни на кабинета "Орешарски". Проектът, ръководен от д-р Катя Михайлова, е на ГИСДИ – Гражданска инициатива за свободни и демократични избори, и е изграден върху изводите от мониторинг на вота за Европарламент тази пролет. Наблюдението е обхванало 144 национални и регионални медии – телевизии, радиа, сайтове и вестници.
"В полето на медиите е необходим баланс между разнопосочните очаквания и интереси. Предпоставка за такъв баланс е ясно законово позициониране на медиите в изборния процес… Изборният кодекс '2014 прави опит да регулира тази изключително важна роля и дейност на медиите в изборния процес…", е един от мотивите на ГИСДИ за изготвените 16 предложения за корекции.
Специално внимание заслужава предложението за създаването на нов чл.177а в Изборния кодекс, озаглавен "Редакционна отговорност". Той гласи: "Печатните медии и онлайн новинарски услуги носят редакционна отговорност за съдържанието на разпространяваните от тях материали, свързани с предизборната кампания. Доставчиците не носят отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание, когато те са: получени по официален ред; цитират официални документи; точно възпроизвеждат публични изявления."
Промените предвиждат още да не се допускат никакви изменения, когато се цитират документи. Всичко това не е нещо, което не е разписано дори и у нас, и в неработещи проекти за самурегулация на медиите, наричани Етичен кодекс, каквито си имаме дори в два екземпляра, а и в Закона за радиото и телевизията. Там, в чл.17 е упоменато ясно и кога доставчиците на медийни услуги не носят отговорност – когато информациите са получени по официален ред; или пък са цитати от официални документи; точно възпроизвежда публични изявления…
Всъщност – редакционната отговорност и в момента битува в Изборния кодекс. Всеки засегнат може да ползва т.нар. право на отговор. В медийния закон също е "гарантирано правото на отговор в програмите", като засегнатите могат да го поискат в седемдневен срок и ще го получат напълно безплатно. Освен това същият чл.17 изрично описва как доставчиците на медийни услуги носят отговорност за съдържанието. Включително и за създаването на политическа нетърпимост, както и че новините като информационни факти трябва да бъдат разграничавани от коментарите към тях.
Редакционната отговорност е дефинирана и в Директивата за аудиовизуални медийни услуги.
Или някой не чете достатъчно или целенасочено иска да приложи дългата ръка на закона върху нови територии. Тоест лека-полека да приобщи към регулираните медийни канали и сайтовете, и печатните медии. Това е, меко казано, некоректна работа. Вносителите, сред които неясно защо присъства и Стефан Данаилов, са приели, че така ще поукротят пресата и онлайн сайтовете. И ще ги контролират, без официално да променят или да пишат нов медиен закон. Причината – норматив за печата е силно дискутирана и минирана зона за всеки политик. Опитните знаят, че не бива да се пипа тази част от комуникационния сектор. Онлайн журналистиката пък е още по-чувствителна по темата, и то не само защото в днешно време всеки блогър може да се нарече журналист. Усилията на ГЕРБ преди години в същата посока – да регулират съдържанието в глобалната мрежа, им донесоха сериозни главоболия и хората на Бойко Борисов отстъпиха. Червените вносители помнят това и поради тази причина така партизански вкараха поправките, за които Мая Манолова каза, че били "на добра воля".
Стремежът да се вмени използването само на официална информация, независимо дали в сайт, преса или електронна медия, вече навлиза по-скоро в очертанията на цензурата, отколкото в полето на регулацията. Явно "добрата воля" е насочена така, че да се предостави максимален комфорт на политиците, особено в предизборни кампании. Да се чувстват те спокойно, защитени с одаистичните официални документи, с които пресцентровете им бомбардират обществеността. Сигурна съм, че тогава, както почти стана и на последните избори, никой няма да разбере какви са всъщност политическите, социалните или икономическите платформи на претендентите. Медиите ще показват само как прегръщат малки деца по площадите, как пекат кебапчета, прекопават градинки, как вдигат 100 кг от лежанка … Само че тази еуфорична картина се доближава до политическия пиар и хвърля в килера ползата от журналистиката.
СЕМ също контрира вносителите с аргумента, че за радиото и телевизията повечето от "нововъведенията" действат от десетилетия.
"В предложението за изменение на ИК този текст се разпростира само до търговските доставчици, което лишава тези, които са обществени – като БНТ, БНР, АЛФА ТВ и др., от приложение на този текст върху дейността им… Желаем да обърнем внимание, че текстовете в който и да е закон, свързани със словото и разпространение на информация, трябва да бъдат прецизни и точни с оглед гарантиране на основното конституционно право на всеки гражданин, закрепено в чл.41, ал.1 от Конституцията", написаха до парламентаристите членовете на надзорния орган.
Общо взето, слоганът на вносителите Манолова, Захариев и Данаилов е медиите да работят за демократичния изборен процес. Въпросът е за кой процес работят парламентаристите? След като бе разкрит опитът да регулират пресата и сайтовете, Мая Манолова даде заден и обеща, че законопроектът нямало да влезе в пленарната зала. То е ясно, че няма. Тогава защо така гузно го внесоха в последния момент?
Може би неслучайно тези дни се върти един хит, в който Графа и компания пеят: "… Ни напред, ни назад, никакво мърдане, а вече трябва да тръгваме… търпението е на привършване"….
