Президентът се унесе
Президентът Росен Плевнелиев нагази смело в банковата сфера и… даже малко прекали. В петък (25 юли) той направи обръщение към отиващото си 42-ро Народно събрание, след оставката на кабинета „Орешарски“. Чрез него Плевнелиев реализира своето „националноотговорно поведение в този труден момент за нацията“.
Първо се захвана с кадровия проблем в БНБ. Подчертавайки изразената от гуверньора Иван Искров готовност да подаде оставка и при липсата на главния надзорник Цветан Гунев, президентът поиска Народното събрание да се произнесе възможно най-скоро по въпроса.
Да се стигне до избор на нови управител и шеф на Банковия надзор за броени дни би било обаче прецедент, независимо че Законът за БНБ вече не изисква тежките кавалифицирани мнозинства, въвеждани и предлагани в предишни години. Освен ако не бъде взето предвид несекващото сближаване между ГЕРБ и ДПС и лансираната от Бойко Борисов кандидатура на Калин Христов – подуправител на БНБ и шеф на управление „Емисионно“, за гуверньор. И независимо от позицията на БСП, че „Калин Христов не е решение на проблема, а част от него, защото той е предложил преди време банковата ваканция като вариант за решение на кризата в ПИБ, очертаващата се нова коалиция ГЕРБ-ДПС използва максимално момента в своя полза.
Златният век за телекомите свършва
За поредна година мобилните оператори отчитат драстично намаление на приходите, все по-малки печалби и преразпределяне на позициите си. Пренасищането на пазара и крутите европейски регулации натиснаха цените на роуминга и на мобилния интернет почти до дъното. Реално погледнато, секторът на електронните съобщения в България се е простил с четвърт милиард лева само за миналата година и общите му приходи са намалели до 2.54 млрд. лева. Което е най-големият спад (8.4%) от самото обособяване на бранша през 90-те години на миналия век. Той се дължи най-вече на сгромолясването на постъпленията от мобилни телефонни услуги, които са със 17.9% по-малко от 2012-а и достигат 1.251 млрд. лева. При това броят на клиентите не е намалял значително – активните SIM карти към 31 декември 2013-а са били 10.486 млн., или само с 2.7 на сто по-малко спрямо края на 2012 година.
Спря евтиното саниране на жилища
Повече от месец след като с решение на управителния съвет на БНБ Корпоративна търговска банка бе поставена в режим на специален надзор, все още не е ясно колко мащабни са последиците за икономиката на страната. Никой досега например не намери за необходимо да обяви, че освен всичко друго КТБ управлява и Фонда за жилищно обновяване по проекта „Енергийно обновяване на българските домове“, който се финансира с 50 млн. лв. от оперативната програма „Регионално развитие“. Банката бе избрана след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка, като договорът с нея е сключен на 21 март 2012-а. В резултат на това във фонда бяха прехвърлени от европрограмата 9 527 284 лв., а КТБ се ангажира с осигуряването на съфинансиране от 1 млн. лева.
„Патриотични“ игри по Бареков(ски)
Задава се обединение на две националистически формации – НФСБ на Валери Симеонов и ВМРО на Красимир Каракачанов. И тъй като всеки нов проект у нас предварително се подлага на унищожителна критика, в мрежата се появиха твърдения, че заверата е била подплатена и със стабилна финансова подкрепа – 70 млн. лв, дадени от Цветан Василев на НФСБ. Новата „патриотична“ коалиция щяла да бъде официален коалиционен партньор на Бойко Борисов при изборен успех на 5 октомври, а ДПС щели да подпомагат на обединението неформално.
„Написаното ме вкарва в обяснителен режим, който ме цапа. Глупаво от моя страна ще е да коментирам каквото и да било. Досега г-н Василев не ми е помагал, как така изведнъж ще ми даде едни милиони, за да подкрепям ГЕРБ? НФСБ винаги е бил срещу политиката на Борисов“, заяви пред „БАНКЕРЪ“ Симеонов.
Наддаване за здравето на онкоболните
Онкологично болните пациенти периодично се оплакват, че липсват медикаменти, ключови за диагностиката, лечението и проследяването на заболяванията им. Проблемът съвсем не е от вчера. През 2011-а журналистът Ангелина Бонева осъди здравното министерство да й заплати неимуществени вреди в размер на 100 хил. лв., причинени й от незаконосъобразно и безотговорно бездействие от страна на ведомството. То не бе изпълнило задължението си да осигури необходим за лечение и диагностика радиоактивен лекарствен продукт – йод 131, и справедливостта възтържествува.
Преди дни Бонева и д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването отново алармираха, че освен въпросния йод липсват още девет радиофармацевтика за откриване, терапия и определяне на последващото лечение на няколко групи заболявания.
Как българските партии се изродиха в ЕООД-та
Популярно оплакване през последните години гласи, че почти всички български политически партии били станали лидерски. Логиката на тезата е ясна и необорима – партиите се намират в ненормална за демократичната политика зависимост от една личност и близкото й обкръжение – както по отношение на текущото ръководство, така и с оглед на последиците от неизбежната (желана или нежелана) промяна на върха. Нещо повече, в разрез с принципите на демокрацията членовете и дори колективните органи на партиите нямат реални инструменти за контрол и не са в състояние да коригират погрешните или користни решения на ръководителя, който уж е „пръв сред равни“. А до какво води безконтролната власт – дори при една формално-демократична обществена уредба, е добре известно.
Обикновено като изключение се посочва БСП, но текущите събития показват, че и там е по-лесно задружното семейство да извади огромна ряпа, отколкото една уж европейска и демократична партия да се освободи от провален ръководител.
