Израел не изпитва радост от това да води нова война с „Хамас“ в Газа, но просто ситуацията го изисква. Ивицата Газа е гъсто населена с население от почти два милиона души, които живеят на 225 квадратни мили. Не е тайна, че тя е силно милитаризирана, с хиляди ракети, производствени мощности и складове за боеприпаси. Стара традиция е „Хамас“ нарочно да държи военните си съоръжения сред цивилните обекти, което допълнително влошава нещата. Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци съвсем неотдавна съобщи, че са открити 20 ракети в едно от училищата в Газа, както и заплетена мрежа от подземни тунели и бункери под градските зони. Което означава, че еврейската държава е изправена пред сериозни стратегически предизвикателства и репутацията й на регионално и международно ниво е много деликатна.
Откакто израелците едностранно се изтеглиха от ивицата през 2005 г., в Ерусалим често казват, че дори Израел да е напуснал Газа, Газа никога не е напускала Израел. Това беше ясно напомнено със започналата нова сухопътна операция, която трябва да спре изстрелването на ракети от тази палестинска територия. Десет дни преди атаката „Хамас“ и други палестински въоръжени групировки изстреляха около 1400 ракети, което изпрати милиони израелци в бомбоубежищата. Тел Авив опита да спре обстрела с въздушни удари, но „Хамас“ продължи с огъня и отхвърли египетското предложение за примирие. Така пред Израел не останаха много варианти.
Каквито и да са размахът и продължителността на израелската офанзива в Газа, някои неща вече са ясни. Тя просто няма как да приключи с примирие, уредено от външни играчи като Египет. И ситуацията ще остане такава, каквато беше преди сегашния изблик на насилие, поне до следващия път. На първо време решението да се даде зелена светлина за навлизането на израелски войски в ивицата има относително ограничена цел – откриване и разрушаване на тунелите, прокопани от „Хамас“ и други формирования, които се надяват да ги използват за проникването на тежковъоръжени бойци в Израел. Последното е нова тактика на палестинците в тази криза, което бе откроено и от израелския министър-председател Бенямин Нетаняху при обявяването на решението си за започването на сухопътна мисия.
Всъщност, ако това е дало първоначалния тласък на операцията, то нахлуването може да се ограничи до периметъра на ивицата Газа, със съпътстващи набези по море. Основната цел е да се поставят под натиск „Хамас“ и другите палестински групировки, за да приемат примирие. Израел не иска да си връща контрола над анклава, а желае връщане към относителното спокойствие. Израелски военни анализатори смятат, че „Хамас“ сега е в отстъпление и моментът е подходящ. Опитите му да пренесе битката в Израел чрез ракети с голям обсег, насочени към еврейски градове, и вкарването на бойци на израелска територия до голяма степен се провалиха.
А и споразумението е единственият начин, по който тази битка да приключи. Разбира се, във фундаментален смисъл, тя няма да завърши, защото палестинската болка и усещане за несправедливост ще останат. Тежкото положение на ивицата Газа, вбита като клин между враждебно настроените Египет и Израел, ще продължи. А при липсата на каквато и да било по-обща мирна инициатива, щом операцията „Защитно острие“ приключи, ще започне обратното броене до следващия изблик на насилие.
