Колко струват футболните клубове? „Реал“ (Мадрид) е оценяван на 3.34 млрд. долара, „Манчестър Юнайтед“ има пазарна стойност 2.81 млрд., кандидатите за собственици на „Арсенал“ трябва да имат поне 1.33 млрд. долара, а този, който желае да вземе турския „Галатасарай“, следва да се раздели с 347 млн. долара. Разбира се, тази оценка на „Форбс“ донякъде е субективна, защото едно предприятие, пък било то и футболно, струва толкова, за колкото се споразумеят продавачът и купувачът. Но до голяма степен обявените числа се покриват с реалността, тъй като европейските футболни грандове се управляват по изграждани с десетилетия и напълно прозрачни бизнес модели. Всеки редови фен на германския „Шалке“ например знае колко струват играчите на отбора, каква е оценката на стадион „Фелтингс Арена“ и останалата недвижима собственост на „кралскосините“, какъв е балансът им по отделните пера за годишни приходи и разходи, има ли текущи дългове, или пазарните операции са донесли оперативна печалба, колко са постъпленията от продажбата на билети и артикули с емблемата на гелзенкирхенци и така нататък. Тази информация не е някаква страшна тайна и може да се открие дори на клубните уебсайтове .
Именно яснотата и точността в сметките привличат големите инвеститори във футбола да хвърлят стотици милиони евро, за да си купят
клуб със „скрит“ маркетингов потенциал
и след три-четири години на правилно управление той да им носи печалба. Примерите са не един и два. Ако се върнем малко по-назад, Роман Абрамович превърна „Челси“ от квартално лондонско клубче в световна марка, американските инвестиции в „Манчестър Юнайтед“ и „Ливърпул“ на фамилия Глейзър и Джон Хендри им донесоха огромни дивиденти, „Галатасарай“ бе взет от петролния магнат Юнал Айсал през 2011-а и „чим бом“ отново станаха твърда величина в Европа, а в отбора заиграха имена като Дидие Дрогба и Уесли Снайдер. Подобни трансфери на футболни капитали се случиха и в Италия, където американците от италиански произход Аурелио ди Лаурентис и Томас ди Бенедето купиха фалиралите „Наполи“ и „Рома“, като само за два-три сезона ги изстреляха до върха на Серия „А“ и сред 20-те най-скъпи в света.
Това, макар и в по-дребен мащаб, все не се случва у нас, при все че от 25 години развиваме пазарна икономика. Което е необяснимо, тъй като ЦСКА, „Левски“, „Ботев“ и „Локомотив“ (Пловдив), при адекватно управление, могат да се развият като печеливш пазарен продукт. Проблемът обаче е, че
не се знае кой е собственик на грандовете
ни, нито какво показват счетоводните им баланси, дали имат дългове, или колко реално струват футболистите им. С две думи – няма нищо пазарно, за което някой чуждестранен инвеститор да се хване. Да започнем с „Левски“. Тодор Батков скочи като ужилен след медийна публикация, поставяща под съмнение собствеността му върху клуба. В материала се твърдеше, че кипърската офшорка „Дигерасо Лимитид“ е получила заем в размер на 500 хил. лв. от фирма „Билдинг рисорт“, която е индиректно свързана с банкера Цветан Василев или депутата от ДПС Делян Пеевски. Следователно един от двамата е „собственост в сянка“. „Действително съм говорил с Цветан Василев, имаме договор за заем и аз не отричам, че му дължа пари. Петстотин хиляди лева бяха предоставени на мен и аз ги преведох на „Левски“. Познавам Пеевски, но кипърското дружество „Дигерасо Лимитид“е мое, даже сега се амбицирах и поисках удостоверение, което да покаже, че аз съм собственик… така че Пеевски си е Пеевски, но аз съм Тодор Батков“, защити се адвокатът.
Само че съмненията не са укорими, особено когато финансирането на един клуб минава през офшорни компании. Същият „Левски“ през 2004-а е регистриран по „Булстат“ с капитал 750 хил. лв., а 66 % от акциите му са собственост на друга кипърска офшорка – „Седиан Къмършал Лимитид“, 12% са на „М и В-ИН“ от Израел, а 22% са на група физически лица. Оттогава много вода е изтекла, но капиталът на „Левски“ продължава да е записан в размер на 750 хил. лв. в Търговския регистър. А срещу графата „собственик“ зее празно поле. В този ред на мисли Батков каза, че е започнал процедура по капитализиране на вземанията си, които са на стойност 28 млн. лв. и с тях ще бъде увеличен капиталът на дружеството. Така след общото събрание мажоритарният собственик по план ще притежава общо 99.9% като физическо лице и чрез собственото му дружество, а останалите 0.1% ще са на останалите физически лица. Но струва ли „Левски“ 28 млн. лева?
В последните две години клубът „старателно“ избягва да публикува отчетите си в Търговския регистър, а преди няколко месеца от тръста „Синя България“ изнесоха информация, според която вътрешните и външните му дългове надхвърлят 55 млн. лева. Естествено, Батков отрече тези твърдения, но всички знаят, че на „Герена“ финансовото положение никак не е розово. „Левски“ не може да се самоиздържа, тъй като приходите от спонсори, трансфери и продажба на билети не достигат дори половината от годишните разходи. Така че въпросната „капитализация“ за 28 млн. лв. е капан за наивници, който никога няма да щракне. Още повече че в тези години, откакто е начело на „Левски“, клубът е реализирал и немалки приходи. Само от участието си в групите на Шампионската лига „сините“ прибраха около 12 млн. лева. Къде са тези средства, къде са парите от телевизионни права и как се съотнасят те към вземанията, заявени от Батков? Ако направим един паралел с финансовия отличник на Италия „Наполи“, ще видим, че за миналия сезон той е получил около 120 млн. евро приходи от тв права, мърчандайзинг, продажба на билети и абонаменти, а други 60 млн. му е донесла продажбата на Единсон Кавани в „Пари Сен Жермен“. С тези 180 млн. евро президентът Де Лаурентис привлече куп звезди – Игуаин, Мертенс, Кайехон, покри високите им заплати, инвестира в клубната база и школа. Тоест, разви клуба, без да извади стотинка от джоба си, камо ли да вземе назаем от авоарите на някоя банка. Ето защо, ако този човек един ден си тръгне, той с точност до цент може да докаже, че футболната му марка струва 298 млн. евро. А у нас изскачат тайни кредити срещу неясно какъв залог и скрити дългове, които ще стреснат всеки кандидат-инвеститор. Логиката на футболния бизнес е проста – ако печелиш по 5 млн. лв., няма как да харчиш 15 милиона. А българските отбори го правят, и то „на кредит“.
Въпреки че ЦСКА направи стъпка към прозрачността с публикуването на отчета си за 2013-а, и там бъркотията е непреодолима. От „армейския“ клуб посочват, че към края на 2013-а дължат 19.511 млн. лв., но намалението от 16.439 млн. лв. спрямо 2012-а в огромната си част се дължи на отписани от предишния собственик „Титан“ вземания. И в ЦСКА мажоритарният акционер е офшорка – „Лира Инвестмънтс“ на Александър Томов, която по аналогичен на Батков начин е финансирала клуба със заем от 1.36 млн. лева. Една от фирмите, която след това стана акционер – „Трейс Груп“, също е отпуснала кредит от 100 хил. лева. На хартия ЦСКА се води акционерно дружество с капитал от 6.5 млн. лв., но никой не знае как ще бъде разпределен той утре. Точно преди общото събрание на собствениците „Лира Инвестмънтс“ „на пожар“ допълни капитала с 1 409 210 лв. като си закупи толкова на брой акции. Според мнозина това е ход, с който Томов парира мераците на бизнесмените Петър Манджуков и Галин Михайлов да поемат контрола върху дружеството. Но подобни маневри са немислими за нормална футболна фирма. Друг парадокс е, че т. нар. крупни инвеститори си
купуват акциите за по левче парчето
или на неоповестена цена. А изстрадалите фенове на „червените“, които се бориха за каузата в първата борсова сесия и ще го направят във втората, са принудени да плащат минимум 10 ценни книжа по 3 лв. бройката. В ЦСКА не се знае нито какво реално влиза, нито какво излиза. Последното доказателство е трансферът на Чочев в „Палермо“. Италианските медии обявиха, че той е за 2 млн. евро, а Томов каза, че е на доста по-малка стойност, като естествено не обяви каква. Може би защото „Чавдар“ (Етрополе) по договор трябва да получи половината сума…
Ако говорим за офшорната линия, тя се следва и от „Славия“, чийто капитал от 9.65 млн. лв. е поделен между панамската „Виктория Пропърти Фаундейшън“ (63 375 акции по 100 лв.) и „Софийски имоти“ – 3.28 млн. лева. При „белите“ обаче няма надути балони, тъй като базата и притежаваните от клуба земи струват в пъти повече.
От своя страна финансовият крах на „Ботев“ и „Локомотив“ доказа, че нито моделът с корпоративен отбор, нито този със силен едноличен собственик гарантирано ще просперират в нашите условия. Но именно нещастието може да принуди два от най-популярните български клубове да станат пазарно ориентирани. „Канарчетата“ се разделиха със скъпоплатените си чужденци и вече ще разчитат на талантите от школата си. „Ботев“ притежава невероятна база в „Коматево“ и ако успее да довърши новия си стадион (след оттеглянето на прокуриста) с дисциплинирана финансова политика, нещата ще тръгнат нагоре и с помощта на верните „бултраси“. Феновете на „черно-белите“ пък взеха акциите на Коко Динев и така „Локомотив“ стана първият български клуб, собственост на привърженици. С подобни управленски модели просперират „Реал“, „Барселона“, „Байерн“ и „Борусия“ (Дортмунд).
