Съюзът на съдиите в България (ССБ) обяви, че напуска Гражданския съвет на Висшия съдебен съвет (ВСС). Обяснението е пълната липса на желание у кадровиците за промяна на правилата за избор на председател на Върховния касационен съд. Седемгодишният мандат на един от т. нар. трима големи в съдебната власт изтича през септември и съветът се разбърза да открие процедурата. Но пък се е запънал като магаре на мост срещу предложенията тя да бъде променена така, че да е по-прозрачна. И гражданският диалог "върви" така куцо още от създаването на консултативния орган преди година и половина. Повече от дузина неправителствени формации претендират да са коректив в провеждането на съдебната реформа и да бутат статуквото, а ВСС-то не ще и да чуе за консултантската им помощ. Кучето си лае, керванът си върви. И така, докато кучето прегракне или се задави с някой постен кокал.
Помни ли вече някой броя на гражданските съвети, нароили се покрай миналогодишните протести срещу кабинета "Орешарски"? В един момент витаеше очакването, че няма да остане държавен орган без граждански съвет. След Фейсбук и жълтите павета "пробиха" в Народното събрание, в Министерския съвет, в министерствата и ведомствата. Дори партиите "полегнаха" на модата – Реформаторският блок си направи свой граждански съвет, давайки заявка за "нов тип политика и за взаимодействие с гражданското общество".
Хубаво време беше – всички говореха за изритване на старите муцуни от политическата сцена. И повечето от тях така се бяха снишили, че я опразниха за два-три месеца. А онези, които удържаха декора в качеството си на управляващи, бяха като в обсадена крепост. А-ха да паднат под напора на гражданската свобода, водеща народа. Изглеждаше почти неизбежно, но удържаха. И картинката днес е като след хубав сън, който никой не иска да си спомня – смята го за небивалица.
Парадоксът е, че кабинетът "Орешарски" си отива, но вече никой не се радва на прословутия вик "Оставка!" За нещо свършено, за инициатива или поне за проведена сбирка на граждански съвет не сме чували от месеци. На сцената главните роли отново поеха същите стари муцуни, с някои незначителни корекции. Животът влезе в обичайното русло – скрити ходове, тактически удари и много, много безочие.
А светлината в тунела е като от фара на насрещно движещ се влак. БСП нарича разпадналия се брак с ДПС "грешка". Червените направили две такива и нямало да допуснат трета. От ГЕРБ обаче май са пристанали на ДПС и се готвят да направят сефтето. Великият имитатор на гражданска съвест Бойко Борисов обаче не иска да си признае. Помнел колко месеци наред го били медиите на Делян Пеевски, пазел си изрезките и нямало да го забрави. Може. Но ако проблемът на тази държава беше един Пеевски – с мед да го намажеш.
И все пак надежда има. Видя се, че моделът "от граждански съвети" работи. При съответната организация и съответното финансиране той понякога увлича дори гражданите. А последното му мегаиздание го доведе почти до съвършенство – с раждането на граждански контрапротести. Едни граждани протестират срещу други граждани и всяка от групите хули другата за гражданската й контрасъвест. Остава да бъдат официализирани и гражданските контрасъвети, за да стигнем дъното. При следващото контрауправление и това ще го бъде.
