Допълнителните санкции, обявени от САЩ и ЕС, с които те ограничиха достъпа на руските компании до капиталовите пазари на Стария континент и в Щатите, както и сериозната ескалация на напрежението след катастрофата на пътническия самолет на Малайзийските авиолинии над Източна Украйна, подложиха валутите на развиващите се страни на натиск. За сметка на това валутните убежища се оказаха отново на печелившата страна.
Съвсем закономерно най-голямо бе понижението спрямо щатския долар на руската рубла. Редица компании, сред които ОАО „Газпромбанк“ и ОАО „Новатек“, които се очаква да пострадат най-много от санкциите, увериха, че свободният им достъп до китайския капиталов пазар до голяма степен ще тушира шоковете от санкциите и все пак инвеститорите започват да изпитват все повече притеснения за руската икономика като цяло. Андрей Костин, главен изпълнителен директор на държавната „ВТБ Груп“, заяви, че новите наказателни мерки срещу Русия могат да вкарат икономиката на страната в рецесия, да доведат до дезинтеграция на финансовата система и да превърнат Русия в своеобразен изгнаник от глобалния капитализъм. Инвеститорите, изглежда, са съгласни с това твърдение и през изминалата седмица предприеха сериозна разпродажба на рубли. Руската валута отбеляза поевтиняване с 2.46% спрямо щатския долар през изминалата седмица, като към края й обменният курс бе 35.01 рубли за долар. Обменният курс евро/рубла завърши седмицата при нива от 47.4075 и при седмичен ръст (поевтиняване на рублата) от 1.95 процента.
На този фон единната европейска валута не бе сред особено печелившите. Икономическите последици за Стария континент от ескалация или задълбочаване на украинския конфликт биха били много неблагоприятни. Същевременно ЕЦБ остава на позиция, че икономиката на еврозоната трябва да бъде стимулирана с възможно най-подкрепящата монетарна политика. Въпреки че има различия в мненията на членовете на управителния съвет на институцията, които нагледно демонстрира членът й Ардо Хансон в интервю за „Блумбърг“. В него той разясни своето виждане, че реални количествени улеснения „не са необходими сега“, както и че останалите мерки, като покупките на активи и заемните линии, все още са във фазата на планирането. ЕЦБ остава фокусирана върху равнището на инфлация и върху ефекта, който оказват негативните лихви по банковите депозити върху него. Еврото отбеляза поредна седмица на отстъпление срещу щатския долар, като загуби 0.60% от стойността си, достигайки обменен курс от 1.3527 долара за евро. Натиск върху котировките на единната европейска валута оказват и мненията на икономисти, според които въпреки усилията на Гърция и завръщането й на международните дългови пазари, южната ни съседка най-вероятно ще поиска още един спасителен заем от Тройката, преди да постигне пълна бюджетна автономия.
Британският паунд навлиза в интересна зона с разнопосочни движения спрямо еврото и щатския долар. Британската икономика показва най-добри признаци на развитие и растеж в Европа. Безработицата там се намира на близо шестгодишно дъно, инфлацията е около 1.9% – близо до целевото равнище на „Бенк ъф Ингланд“. А почти всички икономически сектори показват признаци на стабилен растеж. На тази база паундът се намира в силна позиция спрямо еврото. Очакванията са да бъдат повишени лихвените равнища на Острова дори в рамките на тази година, докато ЕЦБ продължава да засилва монетарните стимули. Всичко това доведе до понижение на еврото до 22-месечно дъно срещу паунда през седмицата при обменен курс от 78.89 пенса за евро. В петък еврото постигна известно възстановяване и приключи седмицата при нива от 79.10 пенса. В същото време позитивните новини за британската икономика изглеждат изтъргувани в двойката паунд – щатски долар. След като достигна шестгодишен връх от 1.7192 долара за паунд, британската валута отстъпи от позициите си, а инвеститорите изчакват повече положителни сигнали за британската икономика. Двойката паунд/щатски долар приключи седмицата при нива от 1.7097 и седмично понижение от 0.15 процента.
Икономическите данни от САЩ не бяха на обичайното за тях напоследък положително равнище. Започнатите строежи на нови домове отбелязаха неочакван месечен спад с над 9% през юни. Въпреки това инвеститорите заложиха на долара като валута убежище срещу евентуално ескалиране на напрежението в Украйна или в Ивицата Газа. Сравнително високото ниво на глобална несигурност доведе до повишения на цените на основните суровини, оглавени от лекия суров петрол, който отбеляза седмичен ръст от над 2.6 процента. На тази база щатският долар отбеляза повишения срещу повечето основни валути, като освен срещу споменатите досега евро и британски паунд зелените пари поскъпнаха и срещу канадския си съименник и към повечето азиатски валути.
В Азия японската йена се оказа най-печелившата валута. Анализаторите го обясниха със засилващата се глобална несигурност след свалянето на пътническия самолет над Украйна. Йената е популярна като една от най-често използваните валути-убежища. След седмица на силни повишения, през която бе достигнато петмесечно дъно на курсът евро/йена, в края на седмицата единица от единната европейска валута се разменяше срещу 137.50 йени при понижение от 0.63 процента. Курсът щатски долар/йена завърши седмицата с пренебрежима промяна при нива от 101.35 йени за долар.
Анализаторите не изключват период на засилване на японската валута. Гуверньорът на японската централна банка Харухико Курода смекчи позицията си и показа готовност да изчака и отхвърли идеята за засилване на разширяването на монетарната база от 60 до 70 трилиона йени на година. В същото време останалите валути от Азиатско-тихоокеанския регион отбелязаха седмица на понижение срещу американския долар, продиктувано от търсенето на сигурност от страна на инвеститорите. Най-големият губещ се оказа южнокорейският вон, който понижи стойността си срещу американския долар с около 1.11% през седмицата, като към края нивата на обменния курс долар/вон бяха около 1029.35.
Австралийските и новозеландските долари също отбелязаха седмица на понижения, като най-сериозни бяха те спрямо йената. Курсът австралийски долар/йена завърши седмицата на нива от 94.58 при седмичен спад от 0.59 процента. Кивито, както инвеститорите наричат новозеландската валута, можеше да се купи за 87.68 йени – с цели 1.81% по-малко спрямо предишната седмица. Основните валути в южната част на Тихия океан отбелязаха понижение спрямо американския долар, като един щатски долар се търгуваше срещу 1.0656 австралийски долара при седмично повишение от 0.11 процента. При новозеландската валута обменният курс срещу долара бе 1.1526 – с цели 1.64% по-висок спрямо седмица по-рано.
Валутните пазари в Централна и Източна Европа също почувстваха негативните ефекти от развитието на ситуацията в Украйна и търсенето на сигурност от страна на инвеститорите. Полската злота отстъпи 0.22% от стойността си срещу еврото през изминалата седмица. При турската лира понижението се равняваше на 0.57% срещу еврото и 1.13% срещу щатския долар.
Коментарът не представлява препоръка за покупка или продажба на ценни книжа.
Николай Ваньов
Брокер, Инвестбанк АД
