Тази седмица доживяхме чудо – депутатите демонстрираха желание и консенсус да поработят. Понеже у нас всичко е обърнато с краката нагоре, може би народните представители очакваха да ги похвалим за това. Обаче не са познали.
За 25 години преход на държавата всички групи на представените в Народното събрание партии, без изключение, провеждаха откровено антибългарска политика, в резултат на която българите скоро ще влязат в Червената книга на изчезващите видове. Депутатите, избирани с гласа на народа, бавно и методично стягаха примката около врата му, отпускайки я само преди изборите, колкото да си го даде отново. Представата на българските политици за демокрацията се изчерпва с убедеността, че овцете стават само за стрижене. А свободата според тях е изборът между тоягата и моркова.
Какво направиха за тези години българските народни избраници? Законодателната им дейност е пълна катастрофа, понеже законите не са правени за решаване на проблеми в държавата. Нашенските политици са наясно, че у нас законът е врата у поле и по тази причина нормативите са откровено лобистки. Така депутатската заплата се превръща в бонус към поредната комисиона , а битието на самите народни избраници започва да прилича на офшорна фирма. Ако за нещо политическият ни елит има заслуга, то е, че с дейността си успя да подмени познатия съвет „учи, мама, да не работиш“, с друг – „учи, мама, да станеш депутат“.
И грижата им за портфейла на държавата е лицемерна. Колкото и да сме бедни, някак все успяваме да напълним хазната с нашите данъци. Оттам обаче парите почват да потъват по разни програми, проекти, инициативи, добри практики и прочие, за да се озоват в джобовете на „нашите“ хора. Да сте чули през тези години някоя политическа сила да е предложила референдум за това как да се похарчат бюджетни пари? Няма и да чуем, защото не сме в тяхната хранителна верига. Или в обръча от фирми. За сметка на това с протекцията на елита се възпроизвежда и поддържа свирепа чиновническа прослойка, която вместо да решава проблемите на гражданите, им изпива кръвчицата.
Яхната от разнолики политически формации, които всъщност са едноячни близнаци, държавата отдавна е загърбила своите граждани. Тя ги унищожава с чалга-образование, корупция, зла данъчна политика, безработица и накрая по клинична пътека ги праща в отвъдното. Който иска да оцелее, си купува еднопосочен самолетен билет.
Изброените тук вреди, нанасяни от българския политически елит на обществото, са малка част от задружните им целенасочени действия, поразително напомнящи на саботаж. Бедата е, че те така са си стъкмили Изборния кодекс, че няма отърване от тях. Така че вместо да ги хвалим за готовността им да работят, да ги помолим горещо да не го правят. Имунитетът ни бездруго вече е сринат. Ако трябва и заплатите им ще вдигнем, само и само да стоят по-далеч от парламента.
