Има кворум – няма кворум, що е то? Българският парламент, разбира се. Ту го има, ту го няма. Един път работи, друг път не. Една част от депутатите играят на криеница с другите, а и с избирателите, и хем са в Народното събрание, хем не са се регистрирали за пленарното заседание, което се проваля.
След като две редовни заседания „изгоряха“ по този начин, на 9 юли имахме истинска новина. Сто шейсет и шест депутати от ГЕРБ, „Коалиция за България“ и ДПС осигуриха кворум и даже се заеха с приемането на международни споразумения, с измененията и допълненията на Закона за автомобилните превози и на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим…
Вярно е, че дотук се стигна не без активното участие на синдикалните организации и бизнеса, които почти поставиха ултиматум на партийците за отговорно отношение. Така, след големи уговорки, вайкане и мрънкане на Бойко Борисов, че неговата партия не била длъжна да осигурява работата на парламента, а това трябвало да сторят управляващите БСП и ДПС, някакво мнозинство бе събрано.
Между другото в чл.130, ал.1 от правилника за организацията и дейността на парламента е записано просто и ясно, че „народният представител е длъжен да присъства на заседанията на Народното събрание и на комисиите, в които е избран“. И този член с еднаква сила важи за депутати от управляващите и от опозиционните партии.
Миналия месец сградата на съединението бе блокирана общо четири пъти – на 12, 20, 25 и 26 юни. Напълно достатъчно за избраниците на народа вместо усилено да коват закони, да се отдадат на ваканцуване или на други по-важни за тях занимания. Ситуацията е и нагледен пример как депутатите ловко успяват от време на време да се скатават от работа, но и да си получават максималния размер на своите заплати. Най-големите тарикати определено са от „Атака“. Всички нейни представители официално уведомили деловодството, че имат неотложни ангажименти в своите избирателни райони. Така че отсъствията им, както се казва, са оправдани и всички ще си вземат целите възнаграждения, без да им мигне окото.
Добре известно е, че „народните представители получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данните на Националния статистически институт“. Тоест, няма депутат, който да взима под 2571 лв., и то при положение че не участва в комисия. В случай че е включен в някоя от 23-те постоянни, десетте временни и двете подкомисии, то портфейлът му се издува с още около 500-600 лева. В началото на 2014-а правителството „забрави“ да гласува замразяване на възнагражденията си, както правеше четири години и те бяха индексирани спрямо ръста на средното възнаграждение. По този начин и издръжката на цялото депутатско войнство се увеличи с малко над 1 млн. лева. Дотогава един прост народен представител взимаше 2196 лева.
Но това е на теория. В кулоарите на парламента репортер на в. „БАНКЕРЪ“ попита Вежди Рашидов как ще изкара месеца, ако бъде с намалена заплата заради трите си поредни неоправдани отсъствия? Първоначално той отказа да коментира, но малко по-късно изненадващо склони да говори. „Аз нарочно си пазя фишовете и най-високата заплата, която съм получил за една година, е 1800 лева. Така че това питане за депутатската заплата, както и за депутатското кюфте са легенди. Депутатската заплата е толкова, колкото е работено. Когато не се ходи на заседание – има наказание и не си получаваш надницата. По-важно е обаче какви политики се правят хората да са добре, защото в този момент няма политика, от което хората не живеят добре. Да оставим депутатските неща, които не са много значими. Важното е какво се случва с Родината, а то не е нищо хубаво“, заяви депутатът от ГЕРБ.
В чл.14 от финансовите правила по бюджета на Народното събрание е записано, че при неоправдано отсъствие от пленарно заседание на народния представител не се начислява сума, равна на дневното му възнаграждение, което средно е около 150-160 лева. В същия член, ал.2, е отбелязано, че при неоправдано отсъствие от заседание на парламентарна комисия, подкомисия и работна група не се начислява сума, равна на съответната добавка за участие в тях. Алинея трета от чл.14 пък гласи, че при неоправдано отсъствие от три поредни или общо пет пленарни заседания за съответния месец се удържат две трети от месечното възнаграждение и парламентът не поема повече от една трета от допълнителните разходи на депутатите. Само че глобите заради пренебрегването на пленарните заседания очевидно не плаши народните представители, които за юни са отсъствали общо 473 пъти. Ако имаше стена на срама, на нея ясно щеше да се види, че само на 20, 25 и 26 юни от работното си място са отсъствали съответно 107, 89 и 96 души.
Всъщност това повдига и въпроса колко (не)заинтересовани са една немалка част от нашите законотворци да служат на обществото? Неизвестният например с парламентарната си дейност, но втори мандат депутат Даниел Георгиев, влязъл в светлините на прожекторите главно със совалките си между ГЕРБ и „България без цензура“, има за юни девет отсъствия. Може би това е негов стар навик от средното професионално-техническо училище по машиностроене, което завършва в родния си град Бухово със среден успех от 3.67, както пише в дипломата му.
По данни от сайта на парламента депутатът от ГЕРБ Лиляна Павлова има три поредни неоправдани отсъствия, което би трябвало да рефлектира и върху заплатата й. Но госпожа Павлова не изглежда разстроена от този факт: „По-важни са принципите, които отстояваме – казва тя. – Ако ще и това да е цената, но тя трябва да даде правилния резултат, а това е незабавни избори. Така че аз не мисля, че това е проблем“.
По темата за глобите и удръжките Ивайло Московски от ГЕРБ лаконично поясни, че в такива случаи кара главно на спестявания. Рамадан Аталай от ДПС обаче няма такива проблеми, защото е отсъствал от пленарната зала само веднъж на 20 юни. За председателя на Комисията по енергетика „едва ли е проблем за един депутат да не вземе пълното си възнаграждение, защото каквото и да е, той не работи на минимална заплата. Проблемът не е заплатата, а че опозицията не може да разбере голямата отговорност за управлението на тази държава“. Според Аталай да си опозиция не означава да търсиш всякакви начини как да съсипеш институцията. „Но когато са те събрали от улицата, докарали са те в парламента и не можеш три изречения да скалъпиш, какво да очакваш? Според възможностите на лидера виждате и групите какви са, а това е жалко“, отсече депутатът.
