Сериозни финансови проблеми в дружествата от системата на транспорта и редица скърцащи проекти оставя на бъдещия си наследник ресорният министър Данаил Папазов. В четвъртък (3 юли) той се отчете по случай една година управление и картинката, която се очерта, съвсем не е розова.
„Най-тежко е положението в жп сектора. В България към момента се извършват над 100 ремонта на жп линии. Опитахме се да наложим едно по-високо темпо, което да успее да вкара всички проекти в крак със сроковете, които са били в договорите. След като бъдат въведени тези линии, смятам, че хората, които работят в „Български държавни железници“, ще могат да запазят работните си места“, посочи Папазов.
БДЖ отчита и спад на транзитните товари с 43 на сто. В резултат холдингът е на загуба от над 21 млн. лв. за първите шест месеца на 2014-а, докато за цялата предишна година загубата бе около 9 млн. лева. Наред с това компанията има дългове за над 600 млн. лв., заради чието изплащане ще й се наложи да се раздели с единствените си по-ценни активи – 25-те нови мотриси „Дезиро“, както и над 3500 товарни вагона. От превозвача са направили финално предложение към кредиторите да му бъдат опростени 30% от дължимите суми, а изплащането на останалите да се разсрочи за срок от шест години. Те обаче искали по-кратък период на погасяване, а и както сам отбеляза, Папазов тези преговори вероятно ще останат за следващия министър и „това ще е най-тежката му задача“.
Другото ключово дружество в системата на железниците – Националната компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ), за първите шест месеца на 2014-а отчита загуба от 18.7 млн. лв. при отрицателен финансов резултат за 2013-а от 19.6 млн. лева.
Останалите държавни фирми в сектора също се хлъзгат по наклонената плоскост. „Летище София“ отчита печалба от едва 1.8 млн. лв. за шест месеца, при положение, че година по-рано бе на плюс с 12 млн. лева. Аеропортът в Пловдив пък е на загуба от 363 хил. лева. Подобрение има единствено при „Български пощи“, които излизат на плюс със 146 хил. лв. към края на юни 2014-а, докато в предишните две години бяха на червено.
Отворен все още е и въпросът с разрешителните за превози с камиони от и към Турция. По думите на Папазов между министерствата, техните специалисти и администрации нямало никакви противоречия – проблемът бил в непреодолимите искания на двата бранша, „Ако не се направи отстъпка от двете страни, няма как да бъде подписано споразумение, което дълго време да действа и да не създава никакви проблеми. Разумният вариант е да се върви към либерализация на пазара, но това е доста бавен процес“, поясни министърът.
Както „БАНКЕРЪ“ вече информира в миналия си брой, сериозни проблеми има и с редица проекти по оперативната програма „Транспорт“, като например магистралите „Марица“ и „Струма“ изостават от първоначалните си графици.
Далеч по-бодряшки по дух бе отчетът на регионалния министър Десислава Терзиева, която също носи вина за сегашното състояние на програмата „Транспорт“. Според нея от началото на мандата били завършени пътни проекти с обща дължина 1355 км на стойност над 871 млн. лева. Само че е коректно да се отбележи, че голяма част от тях бяха изградени по време на управлението на ГЕРБ и на Терзиева се падна сладката задача да реже лентичките. Пред журналистите обаче министър Терзиева пестеливо се задоволи да каже, че правителството е продължило политиката на предишни кабинети за изграждането на магистралите и големите пътни обекти и че миналата година екипът й е завършил изграждането на близо 68 км магистрали, а в началото на тази – близо 25 км от пътя Кърджали – Подкова. В актива си тя отчете и започналото строителство на 42.4 км магистрални участъци, на обхода на Монтана и ремонтите по трите виадукта на аутобаните „Хемус“и „Тракия“. Но със завършването им ще се хвали друг.
„Министерството вече не е само министерство на магистралите“, смело се изказа Теризева и очерта предприетата от нея нова политика за подобряване на състоянието на по-малките пътища и подобряване на свързаността между малките населени места. „Над 35% от второкласната и третокласната пътна мрежа е в лошо състояние, затова ежегодно от държавния бюджет трябва целево да се отделят между 70 и 150 млн. лв.“, изтъкна регионалният министър.
Освен споменатите новости министерството се заело и с дълго отлаганата през годините реформа във ВиК отрасъла. Освен това за първи път от 20 години започнало да се инвестира в строителството и рехабилитацията на язовири за питейни нужди. Терзиева имаше предвид предприетите действия да започне доизграждането на два язовира – „Луда Яна“ край Панагюрище и „Пловдивци“ край Рудозем.
