След повече от пет часа разговори при президента на република България Росен Плевнелиев, представителите на политическите сили, на БНБ и на Министерския съвет успяха да излязат с обща позиция относно проблема в някои български банки и по отношение на предстоящите парламентарни избори. В разговорите участваха лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, като до него бе бившият заместник-министър на финансите и ексдепутат от ГЕРБ Владислав Горанов. БСП бе представена от лидера си Сергей Станишев и от заместник-председателят на изпълнителното бюро на партията Евгени Узунов. За ДПС в консултациите участваха лидерът на партията Лютви Местан и председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси Йордан Цонев. Извън парламентарните политически сили бяха представени от Миглена Кунева, Радан Кънев, Николай Бареков и Красимир Каракачанов. В разговорите участваха управителят на БНБ Иван Искров и подуправителят Калин Христов, а за правителството присъстваха премиерът Пламен Орешарски и финансовият министър Петър Чобанов. Независимо от напрегнатите дискусии, участниците в тях излязоха с единно становище, което бе обявено от президента. В него се казва:
"Политическите партии и институциите, участващи в днешните консултации, декларират своята решителност и готовност за осигуряване на необходимия ресурс и осъществяване на всички необходими мерки за гарантиране на банковата стабилност в страната. Парите на гражданите и фирмите, вложени в банковите институции в България, са сигурни и гарантирани. Банките ще продължат да работят в нормален режим. България е член на Европейския съюз, Валутният борд е непоклатим и ще бъде запазен до влизането на България в еврозоната. 1.95583 български лева са и ще бъдат равни на 1 евро, докато сменим българския лев с евро. Разполагаме с достатъчно резерви, средства и механизми, за да се справим с всички опити за дестабилизация, като заставаме зад всяка банка, подложена на атака. Политически сили, представени в българския и Европейския парламент поставят обществения интерес и финансовата стабилност, като част от националната сигурност, над политическите различия и обединяват усилията си за постигане на стабилност и доверие в институциите и икономиката. Предприемат се всички необходими мерки в подкрепа на банковата и финансовата стабилност. В ход са и законодателни промени в подкрепа на банковата стабилност. Международните пазари ни вярват, добре е и ние да си вярваме. Банковата система в България е стабилна, добре регулирана и капитализирана. Няма основание и няма причини да се поддаваме на паника. Банкова криза няма, има криза на доверието и има криминална атака. Те трябва да бъдат преодолени, а виновните – преследвани с цялата строгост на закона.
Политическите партии осъждат остро разпространяването на слухове и неверни твърдения по отношение на финансови институции в България. Очакваме правоохранителните органи да демонстрират решителност и в кратки срокове да покажат резултати. Необходими са спешни действия за откриване и наказване на извършителите и поръчителите на това злонамерено деяние. Призоваваме хората да бъдат спокойни, да не теглят излишно парите си. Но който желае, може да бъде сигурен, че банките разполагат с необходимия ресурс.
Предсрочните парламентарни избори за 43-то Народно събрание да се проведат на 5 октомври 2014 година.
Парламентарно представените сили декларират, че в рамките на 42-то Народно събрание е невъзможно съставянето на друго правителство.
Оставката на правителството "Орешарски" ще бъде съобразена с необходимото по Конституция време за провеждане на консултации и формиране на служебен кабинет. С указ на президента, считано от 6 август 2014 година, 42-то Народно събрание ще бъде разпуснато и ще бъде назначено служебно правителство.
Съгласно българската Конституция, отговорността за формирането на служебно правителство е на президента. Преди сформиране на служебното правителство президентът ще проведе консултации с политическите сили, представени в националния и в Европейския парламент.
Консултациите между президента, парламента, правителството и политическите сили за осигуряване на координация и гарантиране на приемственост и плавен преход към следващо управление ще продължат".
В сегашната ситуацията гражданите се интересуват най-вече от това какво ще стане с банковата система и парите им, а не толкова какво ще стане с правителството. Въпреки че, в изявлението на президента се създава впечатление, че оставката на сегашния кабинет на Пламен Орешарски и провеждането на парламентарни избори е пряко обвързано с единната позиция на политическите партии за подкрепа на банковия сектор. Важното в случая са две две неща. Първо как държавните институции ще организират значителния финансов ресурс, с който разполагат за подкрепа на банковия сектор. Ще припомним че във Фонда за гарантиране на влоговете има около 2.2 млрд. лева, а във фискалният резерв на държава – още 5 млрд. лева, от които свободно могат да се използват около 2 млрд. лева. Правителството разполага с още близо 3 млрд. лв. получени от облигационната емисия, която пласира само преди няколко дни. Всички тези 7 млрд. лева веднага трябва да бъдат мобилизирани за подкрепа на банковия сектор. След успокояване на ситуацията, което при вземането на адекватни мерки, ще се случи в рамките за по-малко от десетина дни, тез пари ще бъдат възстановени във Фонда и във фискалния резерв. Политиците пък трябва да осигурят необходимата парламентарна подкрепа за законодателните промени в подкрепа на банковата стабилност. Надяваме се също така лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов да престане да говори за финансови катастрофи и за фалит на държавата – първо защото думите му са далеч от истината и второ защото с тях той руши финансовата стабилност на държавата.
