Не остана човек в България, който да не си задава въпроса: кой клати държавата, изправяйки гражданите й пред банковите клонове? Процесът набира скорост още от затварянето на КТБ, а в четвъртък и петък (26 и 27 юни) бентът се отприщи. Цяла седмица обаче се нагнетяваха слухове, и то все свързани с оставката на правителството. Междувременно с охрана от НСО се сдоби и управителят на БНБ. Такава, както научи „БАНКЕРЪ“, ще има в събота и неделя не само вътре, но и пред немалко клонове на банки.
Покрай първоначално нарочените за атака български банки, в петък, с опашки се „сдобиха“ и офисите на някои чуждестранни кредитни институции у нас. Така че вместо една банките станаха шест. Какъвто и да е бил сценарият, първоначално е целял да не се изложим докрай пред Европа. Но не успя. Изложихме се!
Българите, запазвайки максимално достойнство, се изправиха пред банките и останаха там, докато те затворят врати или докато системите им блокират.
Държавните институции пък най-сетне „се взеха в ръце“ и реагираха последователно и адекватно, но отново закъсняха – поне с два дни. Сякаш властимащите не се движат по едни и същи улици със сънародниците си, сякаш не чуват какво си говорят от дни обикновените хора, сякаш не участват в същите телевизионни студиа, в които всевъзможни експерти и псевдо такива две седмици се упражняваха по темата „банки“.
В петък всички държавни мъже се оказаха на едно мнение: ударът срещу банковия сектор е атака срещу националната сигурност и трябва да бъде париран с цялата мощ на държавата, в това число с арести и жестоки санкции срещу всеки, който разпространява слухове за проблеми в сектора. Около 11 часа на 27 юни при появата си за участие в парламентарния контрол министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев бе обграден от журналисти, които един през друг го питаха какви мерки ще бъдат предприети срещу разпространяването на клевети относно банките. Той увери, че държавата разполага с достатъчно ресурси и инструменти да реагира на опитите за сриване на банковия сектор. „Аз съм клиент на Първа инвестиционна банка, парите ми са там и нямам никакво намерение да ги тегля“, обяви Йовчев. На въпросите дали атаката срещу ПИБ е провокирана от Гриша Ганчев, който си отмъщавал, че не е получил от нея рефинансиране за 20 млн. лв. за „Петрол холдинг“, министърът заяви, че всеки един сигнал се проверява, но не може да коментира конкретни казуси и имена, без да има доказателства.
Специално за „БАНКЕРЪ“ самият Гриша Ганчев каза, че той няма никаква роля в атаките срещу ПИБ. А финансирането, което е получил за сделката с „Петрол“, е от наша банка с чуждестранни акционери и той е много доволен от постигнатите финансови параметри по нея. „Само психически болен човек може да вкара името ми в такъв филм“, допълни още Ганчев.
Час след заявлението на вътрешния министър БНБ също излезе с официално съобщение. В него между другото се акцентира:
„Обръщаме се към парламента, правителството и президента на страната за подкрепа на нашите действия в защита на финансовата и банковата стабилност за доброто на България и нейните граждани. Настояваме компетентните органи, в това число прокуратура, МВР и ДАНС да приложат цялата строгост на закона срещу разпространителите на неверни и злонамерени слухове и спекулации.“
От своя страна Комисията за финансов надзор оповести (виж стр. 8), че започва проверки срещу множество лица и медии, които през последните няколко седмици са правили заявления и коментари по отношение на публичните дружества Първа инвестиционна банка, Корпоративна банка и „Булгартабак“ (виж стр. 8). „В момента се установява кръгът на всички лица, чиито изказвания могат да бъдат квалифицирани като подвеждащи и създаващи невярна или подвеждаща представа за финансовото състояние на дружества, търгувани на Българска фондова борса“, се казва в съобщението на КФН. В него се посочва, че съгласно Закона за пазарни злоупотреби с финансови инструменти глобите за разпространяване на неверни или заблуждаващи новини са от 20 хил. до 50 хил. лв. за граждани и от 50 хил. до 100 хил. лв. за физически лица. „В случаи на установяване на данни за извършени престъпления срещу финансовата система ще бъде сезирана прокуратурата на Република България“, предупреждава КФН.
Всички тези декларации обаче са твърде закъснели. Те трябваше да бъдат направени още в началото на месеца, когато започнаха първите атаки срещу Корпоративна банка. А първите глоби и финансови санкции вече да са наложени. Ако това бе направено, до сегашната ситуация едва ли щеше да се стигне. Сега БНБ трябва да мисли за финансовия ресурс, който да бъде осигурен, за да се изгаси пожарът, подпален от безотговорни политици през съдружните им медии.
По обед в петък Първа инвестиционна банка се обърна към своите клиенти с думите: „Банката е обект на безпрецедентна криминално организирана атака от слухове и злонамерени публични изказвания. Няма банка в света, която да може да издържи на такава организирана атака. Само днес сме изплатили на всеки клиент дошъл в банката, общо над 800 млн. лева. Банката разполага с достатъчно пари в брой и различни инструменти, за които е необходимо технологично време, за да бъдат налични в нея. Затова днес ще работим с клиенти до 15.00 часа, в събота (28.06.2014 г.) и неделя (29.06.2014 г.) няма да обслужваме клиенти. ПИБ ще обслужва нормално клиентите си от понеделник.“
Наличните финансови средства, с които БНБ и държавата разполагат и могат да налеят като ликвидност в банковия сектор, са общо 8 млрд. лева. Това са около 2.2 млрд. лв. на Фонда за гарантиране на влоговете, близо 5 млрд. лв. във фискалния резерв на правителството и около 800 млн. лв. ликвидни средства в Българска банка за развитие. Поне половината от тези пари ще трябва още на 30 юни да бъдат налети в атакуваните търговски банки като незабавна ликвидност. Ако тя се окаже недостатъчна, всички постъпления от новоемитираните облигации в размер на 1.49 млрд. евро, които ще влязат във фискалния резерв, също трябва да бъдат включени в подкрепа на платежоспособността на банковия сектор. Паралелно с това е необходимо Фондът за гарантиране на влоговете да подготви нова вътрешна емисия облигации за увеличаване на ликвидните си средства. Същото ще се наложи да направи и държавата с краткосрочни държавни ценни книжа, които да падежират същата тази година, за да не се налага да се променя Законът за държавния бюджет. Разбира се, най-добре би било такава промяна да бъде внесена, за да може правителството да емитира нов външен дълг или да проведе преговори с Европейската комисия за получаване на финансиране от Европейския финансов стабилизационен механизъм. Там има 60 млрд. евро, които са предназначени точно за преодоляване на ликвидни криза в държавите членки на ЕС, които не са част от еврозоната. Този фонд навремето финансира Литва, Латвия и Унгария и няма пречка сега да окаже подкрепа и на България. За целта обаче трябва да има работещо правителство и Народно събрание, а не служебен кабинет. А това вече е трудно осъществимо, при положение че в петък политическите сили се съгласиха да проведат предсрочни парламентарни избори на 5 октомври. Изявленията на Бойко Борисов да се искат 5 млрд. лв. финансова помощ от МВФ пък показват, че въобще не е в час със сложните и протяжни механизми, по които могат да се осигурят подобни средства от фонда. Но той спряга тази си реч от няколко дни.
Парите са нужни на България в рамките на следващия месец. Това първо. Второ, МВФ също не преговаря със служебни правителства. Всичко това Борисов трябва да го знае, преди да дава мнението си по въпроси, засягащи финансови и банкови теми. Иначе сее паника и волно или неволно се нарежда в онази група лица, срещу които трябва да бъдат предприети наказателни санкции и глоби.
Екип на в. „БАНКЕРЪ“
