Срещата на върха на лидерите на Европейския съюз на 26 и 27 юни започна в белгийския град Ипр с възпоменателна церемония за 100-годишнината от избухването на Първата световна война. След което участниците се събраха на неофициална вечеря, за да обменят мнения за развитието на общността през следващите пет години и да се подготвят за решаващата битка за определяне на новия председател на Европейската комисия преди приключването на форума на 27 юни в Брюксел.
Сред ключовите приоритети на ЕС през предстоящия петгодишен период са насърчаването на заетостта, растежа и конкурентните позиции на държавите от общността, защитата на правата на гражданите, постепенен преход към енергиен съюз, гарантиране на свобода, сигурност и правосъдие и силни позиции на региона на световната сцена.
Едно от най-знаковите събития през втория ден от съвещанието бе подписването на споразуменията за свободна търговия с Украйна, Грузия и Молдова, което трите бивши съветски републики смятат за прелюдия към членство в Евросъюза. Особено възторжен бе украинският президент Петро Порошенко, който бе включил договора с Обединена Европа сред предизборните си приоритети. И го подписа със същата писалка, с която миналата есен предшественикът му Виктор Янукович трябваше да положи подписа си, от който се отказа в последния момент. Порошенко обаче не получи категоричното уверение на ЕС, че на по-късен етап страната му ще стане член на общността. Като част от подписаното споразумение Киев се задължава да защитава човешките права и демокрацията, да се бори с корупцията, да изгради силна правова държава и да реформира икономиката си.
Сергей Глазиев – старши съветник на руския президент Владимир Путин – описа на 26 юни Украйна като фашистки режим и обвини лидерите на Европейския съюз, че създават „нацистки франкенщайн“. Но ден по-късно от тези силни думи се дистанцира говорителят на Кремъл – Дмитри Песков. Според него коментарите на Глазиев „не отговарят на официалната руска позиция“. Песков добави, че Москва ще вземе мерки да защити икономиката си от евентуални отрицателни ефекти от подписания документ въпреки уверенията на председателя на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, че той по никакъв начин няма да навреди на Русия.
Официални представители на ЕС припомнят, че при дипломатически разговори руснаците са заплашили да прекратят специалното безмитно третиране на Киев като член на пакта за свободна търговия на ОНД. Което било „силно шокиращо“ за някои европейски уши, а за други щяло на практика да наруши клаузите от договора между ОНД и Световната търговска организация. Ако все пак митата бъдат въведени, те ще застрашат част от украинския износ, който се състои от метали, зърно, съоръжения и обработени храни. Всяка година Киев изпраща 24% от експорта си за Русия, получавайки грубо 15 млрд. щ. долара.
На практика руските страхове не са съвсем безпочвени. Ако продукция от ЕС наводни Украйна, тя ще може да започне реекспорт на част от стоките за Русия, без да плаща митата, налагани от руската страна, за да защити собствените си производители. По официалните данни Евросъюзът е изнесъл за Украйна стоки за 23.9 млрд. евро през 2013-а, а укринският внос в общността е бил за 13.8 млрд. евро.
