Трудно ми е да повярвам какво се случва. Сякаш по улиците, в трамвая, в мола – навсякъде хората са се превърнали в овце. Никой не мисли, а подтърча след другите, като че ли главата на раменете му се е сменила с агнешка. Питам ги ония ден: „Защо се редите като обезумели пред тая банка в 21:30 вечерта?“ И какво чувам? – Овчи отговор: „Ами чух, че има проблем и затова дойдох“. А има ли наистина проблем – никой не се интересува. Но не пречи да си го създадат сами, като ги видят останалите заблудени овци и те ще се наредят. Както и стана.
Ами сега? Всички реват за пъдаря… И не слушат, като им се казва, че проблемът е в самите тях. Другата седмица ще се наредят пред друга банка.
Стадният принцип у българите явно е доста силно развит. Само дето в природата той помага на по-слабите да оцелеят. А нас ни тика в пропастта. Там не може да ни закара световната финансова и икономическа криза, но овчето ни самосъзнание явно е по-силно. Гледам гърците – там такива неволи имаха с банковата система, ама рунтавите чифтокопитни са им по-малко и се оправиха. При нас уж всичко е ОК, уж сме по-така от комшиите. Ама като скочи стадото в реката, крокодилите си правят гуляй…
Овце сме си във всяко отношение. Не само когато става дума за банки. Помните ли, като пускаха евтините банани в новооткритите супермаркети? Или пък опашките пред кабинетите на прехвалените лекари, дето всички знаят, че за нищо не стават, но ходят при тях, щото другите така правят. Такива сме си и каквото сами си направим, друг не може да ни го стори. Затова само у нас може новината за пияните машинисти, които премазали 27 заблудени овце, да е по-четена от тази за тридесетата човешка жертва на жп прелез в столичния квартал „Горна баня“.
